Babysitter ⚘ * Larry Fanfiction *

⚘ Единадесета глава ⚘

    Трябваше ми известно време да успокоя както себе си ,така и Роуз, която не биваше да става свидетел на това. Радвам се,че е прекалено малко ,за да запомни това,но се разстрои,което е достатъчно да ме накара да се чувствам зле.

Тя вече спеше в хола , а аз готвех супа и наблюдавах как снегът се сипе на големи парцали. Казах ли ,че обичам зимата? Най-вълшебното време. Само тогава усещам топлината в града,когато всички са в празнично настроение и техните близки са се прибрали за най-прекрасните празници през годината. Само тогава всеки обича и иска просто да е щастлив.

Относно Ник .. нямам идея какво да правя. Не го обичам,дори не знам защо се хванах с него отново. Щях да обмисля да отида с него,въпреки  отказа ми. Може би щеше да е за добро,но ако не беше направил това ,сега нямаше да го презирам. Нямаше да изпитвам страх,дори минимален.

В началото беше ангел,може би заради това се влюбих в него , държеше се прекрасно с мен. Гледаше ме като писано яйце. Обсипваше ме с любов. Не обичах материалните неща ,освен ако не са стойностни и мога да си ги запазя за вечността,и той знаеше това ,стараеше се да ми подарява точно такива подаръци и нямаше по-щастлив от мен. Наистина. Всичко беше прекрасно. Обичах го и бях готов на всичко за него. Не знам дали съм бил добър партньор,но го обичах с цялото си сърце и не съм поглеждал другиго. Не знам какво го промени,но започна да се държи толкова зле,колкото се държеше добре. Или може би не се беше променил? Може би винаги е бил такъв,но се е прикривал. Нямам идея. Та.. както казах,започна да се държи зле. Обиждаше ме, изневеряваше ми и ме взе за прислужница. Направи това,направи онова и ако се забавех ,веднага започваше с обидите ,които бяха жестоки. Удари ме два пъти ,но въпреки това търпях,защото го обичах. Мина известно време и ме напусна.. това беше най-доброто нещо, което ми се беше случвало до този момент.

Кучият син , успя да ме намери дори тук.

Разтърсих глава и си налях чаша вода,за да се успокоя.

Изключих котлона и махнах супата , оставяйки я на плота и започнах да мия съдовете.

* Гледна точка на Луи *

- Как така няма начин да сключите шибания договор до утре? - размахах ръка във въздуха и се изправих -  Какви нагли хора! Цяла седмица се размотавате и сега всичко в последния момент,а явно дори няма да успеем.

- Г-н Томлинсън, извинете,но ми казаха,че не е спешно и разговарях с човека за другата седмица. Дори той не каза,че е спешно. Ще опитаме да направим всичко възможно. - Рийвън сведе поглед и отстъпи назад. - Ако позволите .. - тръгна към вратата.

- Излез и ми извикай този,когото ти е казал,че не е спешно. - прокарах ръка през косата си и взех папката ,разлиствайки пакта.

Погледнах към вратата и изчаках виновника за забавянето. След минути влезе Ейдриън.

- Г-не ,викали сте ме. - затвори вратата и тръгна към бюрото.

- Защо пакта не е сключен? - подадох му папката и повдигнах вежда.

Взе я и започна да прелиства. - Не разбирам ,трябваше всичко да е готово. Аз казах ,че трябва да е приключена до сряда тази седмица. - погледнах към календара.

- И така като гледаш кой ден сме днес и пакта сключен ли е? - скръстих ръце. - Няма нужда да ме лъжеш,Ейдриън. Казал си на Рийвън,че не е спешно и че може и другата седмица. - изправих се и започнах да прибирам документи,за да работя и от вкъщи. - Давам ти последен шанс. Утре ще дойда на работа в 9. 8:30 папката със споразумението да е тук,иначе оставаш безработен.

Облякох се и взех куфарчето си,излизайки.

* Гледна точка на Хари "

Взех телефона и набрах номера на Луи.

- Г-н Томлинсън,кога се прибирате защото имаме проблем? - разхождах се нервно из кухнята.