Когато се събудих в Деня на благодарността, зад прозореца всичко бе покрито със сняг. Покривката беше дебела няколко сантиметра, но достатъчно, за да превърне нашата морава от море кафеникави листа в девствено бяло одеяло.
- Добро утро - каза мама, когато влязох в кухнята за чаша кафе. - Честит Ден на пуйката!
Тя стоеше с престилка до плота и вече се приготвяше за празничната вечеря. Смръщих се и погледнах часовника над печката.
- Добро утро, мамо. Защо вече готвиш? Едва девет часът е. – Веднага щом изрекох това, осъзнах какво съм казала. - Чакай. Ти готвиш? - Мамината липса на кулинарни умения беше провалила много ястия и внезапно аз си представих пуйката в пламъци.
- Не се тревожи - каза татко. Седеше до кухненската маса с обичайната си закуска: половин грейпфрут, чаша зелен чай и спортната страница. - Аз готвя пуйката. Майка ти само ще намачка картофите.
- Дрю няма да е доволен - казах аз. Картофите бяха любимото му нещо за Деня на благодарността. За щастие, моето беше тиквеният пай.
- Хей! - обади се мама и размаха бъркалката към мен. От нея полетяха парченца картофи и се посипаха по пода. - Само почакай. Това ще са най-хубавите картофени кюфтенца, които си опитвала.
- Нямам търпение. Най-много обичам отрова с вкус на картофи. Опитах да не се засмея на собствената си шега, но чух как татко се изхили и не можах да се сдържа. Мама се престори на ядосана, но скоро и тя се усмихна.
- Е - казах, щом се успокоихме. - Не ми каза защо готвиш толкова рано.
- Сестра ти поиска да празнуваме на обяд - каза мама. - Има нещо наум за довечера.
Както доктор Мичъл ни бе предупредила, възстановяването на Кара беше бавен процес. Тя още се чувстваше отпаднала почти постоянно, но вече бе събрала сили за ежедневни разходки по движещата се пътечка и миналата седмица дори бе отишла до мола. Но въпреки че вече се подобряваше, не разбирах как така и защо ще излиза в Деня на благодарността, особено когато тази година имаше толкова много неща, за които да сме благодарни.
- Какво? Къде ще ходи?
Мама се усмихна многозначително.
- Не мога да ти кажа.
Тъкмо отворих уста, за да продължа разпита, когато Кара влезе в кухнята още по халат и чехли.
YOU ARE READING
The Heartbreakers
Teen FictionКогато среща Оливър Пери, Стела няма представа, че той е водещият вокалист на „Хартбрейкърс". А Оливър не знае, че тя е единственото момиче на света, което не харесва музиката му. #1 IN HUMOR ▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬▬ All Rights Reserved to @Fallzswi...
