The Heartbreakers

Петнадесета глава

Отне ни девет от десетте минути, отпуснати от Къртни, да разлепим тиксото от Зандър. След още пет момчетата се изкъпаха и бяха готови да излязат. Нямах представа какъв е графикът им за деня, нито кога ще се върнат, но не ме интересуваше, защото аз възнамерявах да спя цяло денонощие.

Но не се получи точно така.

Още щом легнах, започнах да мисля за случилото се и как се бях събудила до Оливър. Мисленето се превърна в притесняване и скоро вече бях в режим на паникьосване. Какво точно беше станало между нас? Молех се да е нищо. Може би и двамата сме били толкова пияни, че случайно сме заспали заедно в леглото. Но една злобна частица на ума ми не спираше да върти възможно най-лошото обяснение: ами ако му се бях нахвърлила?

Не можех да заспя, затова опитах да гледам филм, но нищо не успяваше да ме разсее от мислите. Когато вече не издържах повече, се върнах в апартамента на момчетата, за да проверя дали са там. През следващия час репетирах какво ще кажа. Още щом той влезеше, щях да отида при него и да му кажа, че каквото и да се е случило тази нощ, е било случайност, по вина на текилата, и няма да се случи отново.

- Ох, това е нелепо - възкликнах и задърпах косата си.

Седях на дивана и клатех глава. Колкото повече репетирах речта си, толкова повече ми се струваше, че изобщо не е добра идея да говоря с Оливър. Случилото се на купона се завръщаше и просветваше като цветни кадри, но все не виждах нищо, когато опитвах да си представя нещо свързано с него.

Можех да попитам Зандър или Алек за подробностите, но тях още ги нямаше. Вероятно нямаше да е чак толкова смущаващо да попитам Оливър направо и да спра да се тревожа. Можех да го направя, нали? Все пак бяхме само приятели.

И в този момент вратата се отвори и Оливър се появи, носеше три големи торби с покупки. По-скоро се опитваше да ги носи. Едната се разкъсваше и той бързаше да стигне до кухнята, преди да се е разпаднала. Скочих от дивана и хукнах да му помогна.

- О, Стела, слава богу - каза той, когато взех едната торба. Оставихме всичко на плота до мивката и от торбите се изтърколиха глави лук, чушки халапеньо и една кутия с доматено пюре.

- За какво е това?

- Ще правя вечеря - каза той. - Измий си ръцете. Може да ми помогнеш.