The Heartbreakers

Осма глава

На вратата се почука, беше баща ми.

- Здрасти, хлапе - каза той и се облегна на рамката.

- Здрасти - отвърнах, преди да се тръшна пак в леглото. От час тънех в мрачни мисли.

- Звучиш изморена. - Макар че не виждах лицето му, можех да си представя бръчките на челото. Той беше постоянно угрижен, откакто Кара се разболя.

Вечерта, когато се прибрахме, аз направо си легнах. Макар че бях изтощена, зяпах тавана чак до съмване, не можех да заспя. Едно момче ми беше в главата. Мама излезе преди шест, за да напазарува за любимите ястия на Кара и да я доведе от болницата. Обикновено можех да се излежавам до обед, но когато се върнаха, вече се бях отказала от съня. Измъкнах се от леглото, взех си душ и направих кана кафе.

- Цяла нощ не съм спала - казах му.

- Вълнуваш се, че Кара се прибира у дома?

- Да, нещо такова. - Избрах си едно място на тавана и започнах да го изучавам, с надеждата, че татко няма да усети лъжата.

Заради Оливър не можах да спя, не заради Кара. Той ми даде номера си и ме помоли да му се обадя. Дали днес щеше да е твърде скоро? Щях ли да изглеждам отчаяна? Може би трябваше да изчакам няколко дни. Но ако отложех прекалено, нямаше ли да реши, че не ме интересува? Само това ми беше в главата.

Бях ли ужасна сестра, защото мислех единствено за Оливър, а не за Кара? Всъщност дори не бях развълнувана, че тя се прибира у дома. Това не означаваше, че оздравява. Това бе просто малка пауза в лечението. Това означаваше, че тя ще е все същата, още болна. А ако исках нещо повече от всичко, дори повече от шанса да бъда отново с Оливър, то беше сестра ми да оздравее.

- С брат ти помагаме в кухнята. Майка ти приготвя закуска.

- Мама готви? - Седнах в леглото. Мама не беше голяма готвачка. Можеше да прави няколко лесни неща, но обикновено готвенето беше отговорност на татко.

- Опитва се. Вероятно ще трябва да ѝ помогна, преди палачинките да се станали на нищо. - Кара можеше да живее само на палачинки, затова не беше изненадващо, че мама се е заела с тях. Когато Кара бе у дома, кленовият сироп се превръщаше в отделна хранителна група.

- Бъркачинки - казах с усмивка.

- Да, не искаме бъркачинки - засмя се той.