The Heartbreakers

Пета глава

Връщането ни до дневната ми се стори по-дълго от пътуването от Минесота до Чикаго. С Оливър се бяхме помирили, но все пак не можехме да станем пак хората, които се срещнаха в „Старбъкс" – просто едно момче и едно момиче. Аз нямаше да забравя кой е той, фронтменът на „Хартбрейкърс", и това ме изнервяше. Усещах го твърде осезаемо, докато вървеше до мен, и гледах да държа ръцете до тялото си, за да не се докоснат отново до неговите. И въпреки всичко те бяха настръхнали.

Когато тесният коридор най-сетне стигна до огромната дневна, аз изпуснах дъха си и успях да се отдалеча от него. По време на отсъствието ни Дрю беше успял да се сприятели с останалите от групата и сега играеше на „Кол ъф Дюти" с Джей Джей.

- Кълна се, този тип мами - заяви Джей Джей, когато отново умря на екрана. - Той е като проклет нинджа, изскача изневиделица и ми вижда сметката.

Рундът скоро свърши и Дрю хвърли контролера и разкърши ръце, сякаш физическата му сила имаше нещо общо с геймърските му умения.

- Точно така - рече ухилен. - Вече ще ме наричате Касапина.

- О, здрасти! - извика Зандър, щом ни видя. - Значи, не сте се избили.

- Изненада, изненада - добави Джей Джей. - Тъкмо си мислехме, че ще трябва да търсим нов вокалист. Дрю, ти справяш ли се?

- Хей, какво значи това? - попита Оливър.

- Че Стела сто процента щеше да ти види сметката - отвърна Джей Джей. - Очевидно.

Оливър скръсти ръце и изсумтя.

- И мислиш, че ще ѝ се дам? - Стрелнах го с поглед и той добави: - Какво? Ти си с две педи по-ниска от мен.

- Няма значение - каза Джей Джей, клатейки глава. - Тя имаше огън в очите, човече. Никога не се закачай с толкова вбесена жена.

- Боже! Много ти благодаря за доверието.

- Само казвам.

- Е, ако си приключил с приказките, мисля, че трябва да ви уведомя, че обещах на Стела автографи за сестра ѝ.

- Добре - рече Зандър и заклати ентусиазирано глава. - Искаш ли да се подпишем на нещо конкретно?

- Да, чакай малко. - Свалих раницата си, извадих диска, плаката и тениската и ги подадох на Оливър. - Сестра ни се казва Кара. – Гледах как подрежда всичко на една маса наблизо и момчетата се събират, за да напишат имената си един по един.