On the edge |JJK

🌙2☀️

Тери се разхождаше из центъра на Сеул. Ръката я болеше неописуемо, както всяка година на този ден.

Седна на една пейка и започна да крещи колкото и сила държи. Разплака се. Болеше я. Съдбата и бе предопределена и това я побъркваше...

Само на няколко километра се намираше и Чонгкук. Той стоеше на земята и плачеше ли плачеше...

Те никога не са се виждали. Не се познаваха, въпреки че съдбата им беше толкова свързана.

Пророчеството гласеше, че всичко е започнало с човешка емоция и всичко ще завърши с такава...

И двамата се чудеха непрекъснато каква е тази емоция, която да е по-светла от мрака, по-силна от смъртта и да могат да я изразяват без да нараняват...

Колкото повече плачеше Чонгкук, толкова по-студено ставаше навън. Заваля сняг... в късно лято.

Колкото и да крещеше Тери, сградите падаха и падаха една след друга. Премазваха коли и магазини, животни и предмети...

Изляха всички емоции, които таяха в себе си. Постепенно разрушеният град започна да замръква. Всичко се покри в сняг и лед. Срутените сгради и телата на убитите хора стояха неподвижни и чакаха да бъдат вледенени.

Времето минаваше и Сеул помръкваше все повече. Снежна виелица превзе спокойния град.

Там където Тери стъпваше, снегът се топеше. Тя презираше живота си и това, че е различна от останалите. Чонгкук също.

Стана 23:59. Те знаеха, че трябва да се успокоят... но защо беше толкова трудно?!

☆☆☆☆☆☆☆
15 август - първият им ден на 17. Всичко в Сеул беше по старо му. Магазините отвориха врати, птичките весело чуруликаха по дърветата. Сгадите бяха непокътнати и мъртвите се завърнаха към живот. Всичко беше толкова цветно и хубаво! Грееше жарко слънце. Това го захранваше, а нея убиваше...

☆☆☆☆☆☆☆
Бяха си обещали, че няма да се срещат. Тя не искаше да го познава, той нея също. Тогава преплетената им съдба достигна краен предел. Тя реши да ги събере...

☆☆☆☆☆☆☆
- Тери, ставай! Време е за училище. - извика майка и и махна кърпата със студена вода от главата и. Беше  първият учебен ден - 15 септември.

Тери се пробуди. Главата я болеше. Но това беше нормално за нея - имаше слънце. Слънцето бе способно да я убие...