- Тер? - каза нежно Чонгкук.
- После разговорите! Слизайте на вечеря! - провикна се госпожа Ким от кухнята.
Тери и Чонгкук слязоха.
- Много се радвам, че наистина сте добре, деца!
- Спокойно, омма... - каза Тери и седна на масата.
Ядяха. Бавно. Умислени. Едва преглъщаха хапките си. Мислеха... той за нея, тя за него.
- Време е да тръгвам. Нашите ще се притеснят. Благодаря за вечерята! - каза Чонгкук.
- Чао, Чонгкук! Поздрави на вашите! - каза госпожа Ким.
Тери стана и отиде да изпрати Чонгкук.
- Чао, бестии! - усмихна се тя.
Той се наведе и я прегърна.
- Чао, Луничке! После ще ти пиша... трябва да ти кажа нещо.
Чонгкук излезе и затвори вратата след себе си.
Тери стоеше там... пред вратата. Гледаше празното пространство и се мъчеше да успокои ритмите на туптящото си сърце, което щеше да изскочи от гръдния и кош.
CZYTASZ
On the edge |JJK
Krótkie OpowiadaniaТой е слънце. Тя е луна. При раждането си, всеки жител в Корея се ражда със звезда на ръката. Само двама единствени ще се родят други... Според старата легенда, съдбата на слънцето и луната е предопределена: когато станат на 18 години ще бъдат убити...
