On the edge |JJK

🌙18☀️

Чонгкук и Тери стояха там от много време. Не усещаха умора и въпреки това си поспиваха от време на време. Земно време би било около 3 дни.

Смееха се заедно и се сещаха за спомени от миналото.

Чонгкук вече не се колебаеше. Вече не изпитваше болка. Вече не се страхуваше... защото не би могъл да понесе да я загуби отново заради своята страхливост.

*~На земята в същото време~*

Всички се чудеха какво се случва. Нищо не се връзваше, а нещата изглеждаха наистина странно. Майката на Тери бе безследно изчезнала. Имаше бележка в дома: "Не се тревожете за мен! Просто... ЖИВЕЙТЕ!~"

Тялото на Тери също бе изчезнало, заедно с това на Чонгкук. Свидетелите не помнеха нищо за случая, а Техьонг знаеше, че двамата са заедно, макар и да не знаеше къде...

*~Обратно при Тери и Чонгкук~*

- Тери.

- М? - каза тя.

Чонгкук се приближи до нея.

- Попита ме защо го направих.

- Да?

- Направих го, защото ти дадох обещание. Обещах ти никога да не те оставям, каквото и да става. Досега се боях да ти кажа всички тези неща, защото ме беше страх да не те нараня... не исках да страдаш... Винаги са ми повтаряли никога да не се влюбвам в луната, защото това освобождавало невъобразима сила, неизвестно каква, защото никога не се е случвало. Но уви... тази сила ще се наложи да се освободи... Мисля за теб непрекъснато, Ким Тери. Искам да прекарам живота си с теб. - и двамата вече плачеха. - Искам да ходим на училище. Искам да се смеем и да излизаме както преди. Искам да имаме две деца. - засмя се той. - Искам теб! Теб и никой друг!

Тери плачеше. Нямаше какво да му каже. Изумрудено-зелените и очи издаваха всичко. Тя изпитваше абсолютно същото към него... обичаше го!

Чонгкук се наведе и бавно слепи устните им в дълга целувка.

Освободи се прочутата сила на съдбата...