On the edge |JJK

🌙17☀️

Чонгкук виждаше бяла светлина. Бяла светлина и нищо друго. Беше уплашен. Не знаеше къде се намира.

- Яяя!!! Пабоо! - извика някой и се метна на гърба му, при което той се събори на земята.

Вдигна глава и я видя.... видя... нея... виждаше я по-ясно от всякога!

- К...к... Ким.. Те-Ри?

- Не глупчо! Да ти приличам на Ким Тейон?!

Чонгкук разтърси глава. Бавно се изправи и застана до нея. Беше си същата! Все така почти глава по-ниска от него, с прекрасните зелени очи, сияйна усмивка и бадемово-кафява коса. Беше... тя! Наистина беше тя!

- Ким... Тери?!

- О. - съгласи се тя.

- Ким.... Тери!

- Ще спреш ли да повтаряш името ми?! Плашещо е... Но Чонгкук-а... - започна тя и го докосна по рамото.

При допира Чонгкук изтръпна. Чувстваше се зареден, както се чувстваше преди... много преди...

Тогава той съзря зелените и очи.

- Ким Тери....!

- Айшш!!!! Все така дразнещ си!! - каза тя и го удари по рамото. - Сега кажи защо забога го направи?!

- Направил...?

- Защо трябваше да отнемеш живота си?! Щеше да намериш начинът да избегнеш проклятието... Видях го!! Наистина ли искаш да те убия?! Айшш!! - развика му се тя и започна да го удря. Той от своя страна стоеше неподвижно. Няколко сълзи се стекоха по лицето му.

- Ким... Тери...

- О. - спря тя за момент.

- Какво правиш тук? - попита той през сълзи и я погледна право в очите.  Искаше му се никога повече да не спира да гледа тези очи.

- Аз трябва да те питам това, пабоо. Какво правиш ТИ тук?!

Чонгкук се огледа. Беше все едно обгърнат от бял лист хартия... на сред нищото...

- Къде сме? Какво е това място?

- Аз самата не съм сигурна. - сви рамене спокойно тя. - В началото се уплаших много, но после се успокоих до неузнаваемост. Напоследък имах чувството, че полудявам! Не! Аз полудявах! Тялото ми полудяваше! Не бях на себе си, губех спомените си и не можех повече да водя битка с тялото си. Накрая се появи една жена. Много  красива жена. Тя каза, че ще се погрижи за омма, след което с едно махване на ръка направи и последният кичур от косата ми бял. Извини ми се, след което ме накара да я последвам и ме доведе тук. После изчезна безследно и останах сама. Обаче каквото си пожелая се изпълнява. Ако искам легло, храна, забавления или каквото и да е, го получавам.

- Аз... не съм сигурен какво точно се случва, но се радвам, че си до мен! Че си щастлива, усмихната и че се чувстваш добре. - каза Чонгкук и хвана ръката и.

- Нека първо да хапнем. Умирам от глад! После ще говорим! - каза Тери и също хвана ръката му...