Той е слънце. Тя е луна. При раждането си, всеки жител в Корея се ражда със звезда на ръката. Само двама единствени ще се родят други... Според старата легенда, съдбата на слънцето и луната е предопределена: когато станат на 18 години ще бъдат убити...
Тери се облече по най-бързия възможен начин, хвана такси и след 20 минути бе с учебниците си в парка. Завари Чонгкук на една пейка.
- Чонгкук! - извика момичето и се приближи.
- Хейо, Луничке! - каза той. Харесваше му да и вика така.
- Какво ти е?! Защо си толкова блед?! Болен ли си? - притесни се Тери. Земята под тях се пропука.
Тери затвори очи, вдиша и издиша няколко пъти и се успокои.
- Добре съм. За момент ми се замая главата. - излъга Чонгкук и я хвана за китката. - Ела.
Вече се чувстваше по-добре. Беше му приятно в нейната компания. За пръв път се чувстваше толкова свеж след залез слънце.
Ръката не я болеше. Него също. Чувстваха се прекрасно в компанията си!
Написаха домашните си и започнаха да се разхождат. Часът бе 2:00.
- Лýна! - извика строго глас зад тях. Те се обърнаха стреснато, при което всичко се разтресе. Но когато видяха източника на говор, и двамата изпищяха.
Силен огън се разбунтува из парка. Горяха дървета и храсти.
С едно щракване на пръсти от страна на съществото, всичко си дойде на място.
А какво бе то ли? Това беше дух. Не какъв да е, ами духът на Луната.
- Какво си ти? - попита Чонгкук озадачено.
- Какво СТЕ ВИЕ... - поправи го духчето. Чонгкук млъкна. - Тук съм заради принцеса Луна. Напоследък все повече и повече започвате да не контролирате силите си, Ваше Величество.
- Моля те не ми говори така. - каза Тери. - Името ми не е Лýна, а Ким Тери.
- Разбира се, принцеса Тери. - каза духчето и се поклони.
- Но все пак кой си ти и защо си тук? - попита Тери.
- Аз съм духчето на Луната. Явявам се, когато принцеса Луна има проблеми.
- Но аз нямам проблеми и не желая духче... - каза тя.
- Налага се, Тери. За твое собствено добро и доброто на околните ще се наложи да ти причиня болка... ще те лиша от всички човешки чувсгва и емоции, за да няма повече пострадали. Ще отнеме няколко минутки.
Докато се осъзнае, Тери вече лежеше на земята, превивайки се от болка. Не знаеше какво се случва. Плачеше ли плачеше. Беше бледа като платно.
- Б-бягай... не искам да те нараня. - почти прошепна тя на Чонгкук.
- Ще стоя с теб до края! - само каза Чонгкук, клекна до нея и сложи ръка на рамото и. Тя изпищя. Ръката и коремът я боляха страшно. Никога не бе изпитвала толкова нечовешка болка.
След 3 минути, сив пушек се обви около момичето. Чонгкук се изправи. Щом пушекът се махна, той не можа да познае приятелката си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тери бе облечена в тъмно синя дълга рокля, покрита с луни и звезди, а на главата си имаше тиара. Устните и бяха покрити със синьо-лилаво червило, а очите и от зелени бяха станали черни. Това бе символ за приложената магия.
- Така ще е най-добре за другите, нали? - попита хладнокръвно Тери, след което припадна.
- Така е. Остава ти още година живот. Ще изтърпиш без чувства. - засмя се духчето.
- Моля?! Ела ми!! - извика Чонгкук и остави внимателно Тери на пейката. - Нали беше духчето на Луната?!
- Хаха... аз съм духчето на черната магия. - засмя се нагло духчето.
- Казвай бързо как да развалим магията! - викаше Чонгкук.
- И кой си ти, нищожна звездичке, че да ме спреш?! - смееше се духчето.
В този момент се завихри снежна виелица. Чонгкук бе бесен.
- С кого говоря ако смея да попитам? - продължаваше да се смее духчето.
- Говориш с принца Слънце! - извика Чонгкук. Целият парк бе обсипан със сняг от гнева му. Завихри се буря.
Духчето се сепна и изчезна така, както се бе появило.
Чонгкук падна безпомощно на земята и всичко утихна. Снегът се стопи и всичко стана по старо му. С едно изключение: Тери бе омагьосана с черна магия!
