Love at first sight...{ЗАВЪРШЕНА}

<1>

Беше слънчев пролетен ден и лъчите надничаха през прозореца на Карол. Тя се събуди и отиде в банята.След като излезе застана пред огледалото. Взе телефона си и прегледа социалните си мрежи.Днес е събота така, че нямаше планове.
Тогава в стаята влетя Агус(брат й) .

-Хей сис, идваш ли на закуска?-попита Агус

-Да след малко.-отговори,а той влезе и застана зад нея.Видя падналия кичур коса на лицето й и го отмести зад ухото й. След това я целуна по косата.

-Знаеш колко те обичам нали? -попита я, а тя се обърна и го прегърна, след това отвърна на прегръдката й.

-Да! -хвана й ръцете и ги погали. -Тогава защо не искаш да се махнем от тази къща и да започнем наново, без проблеми?

-Не съм казала, че не искам. Просто знам, че ако не си върна спомените, няма да ме обичаш повече! -Агус остана като гръмнат.

-Каролче,никога да не си повторила това, ясно? Винаги ще те обичам каквото и да става! -момичето се усмихна и го прегърна.

-Добре сега слез да се облека.-каза и го целуна по бузата както и той нея.

-Чакам те долу.Обичам те!-каза и излезе.Карол започна да се облича.

☆Гледна точка на Карол☆
Когато се облякох, слязох долу и чух Мигел и Моника да се карат с Агус.Реших да подслушвам.
-Или ще я разкараш от тук или ще я убия! Ти решаваш! -каза Мигел на Агус.

-Няма да навредите на сестра ми... Няма да ви позволя!-каза Агус. Накрая след като чух, че Мигел му удари шамар се затичах на там и видях Агус да седи на земята със синя скула и сцепена устна.

-Агус!!! -извиках и отидох до него, но тогава куршум одра ръката ми.

-Карол!!! Ела в кухнята да ти го промия!-каза той и ми подаде ръката си за да стана.

-Не искам! -казах и се разплаках.

-Не плачи моля те!-радвам се, че има поне един човек до мен! Но тогава започнах да виждам черно, явно ми причерня и бавно затворих клепачите си...
~~~Два часа по-късно ~~~
•От името на Агус•
Карол припадна и я качих в стаята й. След това което сториха със сестричката ми ми идеше да ги убия, но сестра ми е по-важна.Звъннах веднага на Матиас-наш семеен лекар и приятел. Прегледа я и каза, че е изпаднала в нервна криза. До 2 часа щяла да се събуди. Сложих камерката в стаята й. Когато беше малка поставях камерка в стаята й ,за да я наблюдавам когато спи.
Сега също. Та сложих камерата, свързах я с телефона ми и слязохме долу с Мат. Направих му кафе и седнахме на верандата. С Кари идвахме тук постоянно. По едно време получих известие от Карол. Мигел е при нея, а тя е будна и плаче. Веднага се качих горе и видях как Мигел удря Карол. Причерня ми и отидох и го пребих от бой. Ще направя всичко за нея! Приближих се до нея и я прегърнах, а тя се сгуши в мен и продължи да плаче. Къса ми се сърцето като я гледам така. Вече знам как ще я разведря... Свързах се с Рамиро, Макси и Хули да дойдат за рождения ден на Карол.

-Сис ела! Да тръгваме към Ролер. -казах й, а тя стана, но залитна и щеше да падне.

-Не си добре! Легни, а аз ще ти събера багажа и ще се махнем от тази къща.
Тя нищо не каза. Сложих я да си легне, а аз извадих куфарите й и започнах да прибирам нещата й. След 30 минути бях готов и взех Карол на ръце и я занесох до колата и тръгнахме към Ролер. Стигнахме и отново я взех на ръце като свалих и куфарите. Влязохме вътре и всички гледаха с ококорчени очи, като видяха Карол подута и червена, още плачеща и трепереща,с зачервена буза и посинено око, мен със синя скула и сцепена устна и куфари.

-Агус, любов моя какво е станало? Защо сте в това състояние и какви са тези куфари?-попита Каро, най-добрата приятелка на Карол и мое гадже.

-Любов моя, после ще ти разкажа.Помогни ми с куфара на Карол, Ру ти я вземи, а аз ще звънна на един приятел да каже на иконома да приготви другата къща.

-Ела!-каза Ру и я взе, а тя се сгуши в него и отново заплака. Седнахме на диванчето и започнах да разказвам.

-Бяхме у дома и отидох до стаята на Карол.Тя все още беше по пижама и седеше пред огледалото. Разговорихме се, но й казах, да се облича, защото имам изненада за нея.Слязох долу. Там бяха Моника и Мигел.Започнаха да ме заплашват, че ако не разкарам Карол от къщата, ще я убият.
Аз им казах че няма да го позволя и че са нещасници, а той ми удари шамар.Кари явно е подслушвала и веднага се затича при мен, но тогава онзи нещастник стреля по нея.(Ру погледна раната й и видя че спи).
Казах и да дойде с мен,за да й промия раната, но тя не пожела и припадна.Качих я в стаята й и включих камерата.След около 1 час се събуди и видях, че Мигел е при нея. Качих се горе и видях как я удря. Сбихме се и го пребих от бой. Казах на Карол да тръгваме и тя стана, но залитна и видях, че не може да ходи. Сложих я да легне, а аз за 30 минути събрах багажите и другото го знаеш.

-Агу,тя спи! -каза Ру и погледна към нея. Беше толкова сладка.

-Ако ти тежи дай ми я. -казах и се засмях леко.

-Не,не ми тежи. Това момиче яде ли нещо? По-лека е от перце.-каза той.

-Не яде.Не знам вече как да действам с нея. Все си мисля най-лошото и се притеснявам, че ще й стане нещо.Но вече знам как ще я накарам да яде.-казах и отидох в Backstage-а на Ролер.След малко се върнах с Макси, Хули и Рамиро.

-Хей, братлета! Как сте? -попитах,а те бяха усмихнати,но след като видяха Карол помръкнаха.

-Какво е станало?Защо Карол е в това състояние?-попита Макси

-Кратката версия-Моника и Мигел...
-------------------------------------------
Думи:1024
Дата:18.07.2017
Здравейте! Както ви казах, изтрих предната история и сега започвам наново! Мнения? По-късно ще пусна некста