Love at first sight...{ЗАВЪРШЕНА}

<6>

От името на Ру
-Госпожицата е добре. За щастие не са я ударили много силно.Можете още днес да я приберете.

-Благодаря ви докторе!
Влязох вътре, а тя си вързваше косата.Отидох и увих ръце около кръста й и я целунах по врата.

-Радвам се, че си добре!

-На едно мнение сме!

-Готова ли си?

-Вече да!

-Тогава да тръгваме!

Излезнахме и Карол пребледя когато видя Себастиан.

-Скъпа... -замалко да я целуне. Няма да го позволя.Дръпнах я, а тя се сгуши в мен.

-Благодаря ти! А ти ме чуй много внимателно! Ако искаш да си нямаш проблеми си върви или ще стане много лошо !

-Ако искаш отново да бъдеш отвлечена и отново а пострадаш остани тук, ако искаш да се спасиш тръгвай с мен и ще загубиш връзка със семейството си.

-Това като заплаха ли да го приемам? Защото вече не не е страх. Хайде да си ходим!

Леле Карол е много силна срещу Себастиан.Преди много се страхуваше от него, а сега му се отваря.Това е моята Карол!

-Бебе толкова те обичам, нали го знаеш! -казах и я целунах

-Да! Но да си признаем аз те обичам повече, нали?

-Мммм.... Не знам, но не ми се спори с теб така че да!

-Чакай тате спри! Това са Моника и Мигел.Трябва да вземем Моника, тя ме спаси.Онзи я бие, а искам да й се отплатя затова, че ме пусна.Питайте Ру ако не ми вярвате!

-Ру вярно ли е?

-Да Амбър! Тя ми се обади и ми каза къде държат Карол!

-Тогава щом е така... Да отидем и да я вземем.

Слязохме от колата и тръгнахме към онзи.Той ме видя, а аз стиснах ръката на Ру. От храстите излязоха още няколко човека и се приближиха до мен.

-Ти трябва да си Карол!-каза онзи, а тя ме стисна по-силно.-Много си красива!

-Не я докосвай идиот такъв! -казах аз и му ударих шамар.

-Не знам дали знаеш, че скоро ще бъдеш моя жена!

-Какво?! Жена ли?!

-Не го ли чу, Карол? Да точно така жена! -каза Мигел, а аз усещах как Ру, Агус, Майк и татко се ядосват.

-Вижте какво ако някой от вас доближи годеницата ми, ще си плати! -всички усещаха намека ми

-Тогава гледай да не пострада.-дръпна Карол и я хвана през врата и опря нож до челото й.Тя се разплака.

-Ей ей! Престани! Остави я веднага!-казахме двамата с Агус и видях, че Карол се задушава.

-Добре щом казвате! -поряза й челото, а тя припадна

-Карол!! Скъпа, чуваш ли ме?! -казвах, но без успех.

-Е ,край с вас! Това беше края.-намерих една остра пръчка и наръгах този който стори това с моята любима! Започнах да се бия докато не остана само Мигел.

-Пусни я! -казах към Мигел да пусне Моника

-Няма!Тя ще бъде с мен!

-Мигел Валенте арестуван си!

-Чичо?!

-Здравей Ру! Та докъде бях, а да сетих се арестувайте го! -Той пусна Моника и дойде при нас.

-Как е тя? -попита Моника

-Не знам! -отговорих и я взех на ръце. Карол спеше в ръцете ми, а аз се разплаках.

-Любима, любима моя събуди се! Хайде отвори красивите ти зелени очи! Хайде искам да ги видя, да видя очите ти, усмивката ти! Моля те, любима! Отвори тези красиви очи!-отвори ги.

-Ру... -не можеше да говори от болка.

-Тихо слънчо! Тихо! Заспивай!-тя заспа, а аз се разплаках отново.Капките сълзи падаха от очите ми точно върху лилавото й потниче.

-Хора знам, че след като казах, че Карол ми е годеница си мислите, че ще й предложа. Да ще й предложа, но не искам да я нараня! Искам да бъде специално, на специално място, за един много специален човек за мен! -казах и я целунах.А тя се събуди и ми удари шамар.Явно си е помислила, че съм Себастиан.

-Това защо беше? -попитах и се засмях

-Извинявай помислих те за Себастиан.

-Няма нищо!

-Ще ме пуснеш ли за малко?

-Да!-пуснах я, а тя ме целуна нежно.Отвърнах й.
-Ти си моят смел принц и ще се радвам, ако някой ден ти стана годеница!

-А ти си моята смела принцеса! И това ще стане по нататък!