Веднага след училище с Мади се прибрахме вкъщи и започнахме да мислим за участието ни в конкурса.
ГТМ
Когато Сара ми каза за конкурса, не можах да повярвам на ушите си. Не мислех за нищо друго освен за нашето представяне и шансът ни да видим BTS.- Коя песен ще пеем? И как ще снимаме кавъра? Иии, ще танцуваме ли? Лелеее за колко неща трябва да мислим. ( Мади )
- Успокой се. Знам, че си развълнувана, аз също, но трябва да се концентрираме, за да направим всичко както трябва. Първо - коя песен предлагаш да изпеем? ( Сара )
- Silver Spoon ( Baepsae ). Мисля, че ще се получи добре. Аз знам танца, а ти можеш да я свириш на пиано. ( Мади и Сара учат в академия по изкуства. Мади е в паралелка с профил пеене и танци, а Сара с пеене и пиано).
- Добре, решено е. ( Мади )
- Нооо, кой ще ни снима и с какво? ( Мади )
- Ще се обадя на Джъстин. Той учи фотография и камерата ми е професионална. ( Сара )
- Добре, но дали ще се съгласи? Знаеш, че не харесва kpop. ( Мади )
-Той ми е гадже, дори да не харесва kpop, харесва мен, затова ще се съгласи. - усмихна се мазно Сара.Вече съм по-спокойна. Поне избрахме песента и си имаме фотограф. След цялото това обсъждане и планиране времето неусетно бе отлетяло. Беше станало време за вечеря. След като се наядохме се качих в стаята си, взех си душ и си легнах.
На следващият ден
ГТС
Когато се събудих слезнах долу, за да закуся. Заварих Мади да танцува в хола.- Ти цяла нощ това ли си правила? - попитах озадачено аз.
- Да, не можах да заспя, затова реших да се упражнявам. Все пак имаме да печелим конкурс. - отговори ми задъхано Мадс.
- Хей какво ще кажеш днес да пропуснем часовете и да отидем в студиото в училище, за да репетираме. ( Сара )
- Харесва ми как мислиш. ( Мади )Когато стигнахме в училище изкачахме всички да влезнат в час, за да се качим в студиото. Започнахме да репетираме. Всичко се получаваше страхотно. Изведнъж се чу дразнещ глас. Това беше най-надутата, подла и егоистична кучка на целия свят. Винаги търсеше начин да докаже, че е над всички.
- Я виж ти, кой бил тук, корейските идиотки. Защо изобщо репетирате? Със или без репетиций вие никога няма да спечелите. Не знам какво си мислите за мен, но ви го казвам за ваше добро. Просто не искам да станете за посмешище. - каза надменно Тифани.
- Ако ти кажа какво наистина мисля за теб ще ме изключат от училище заради прекалено груб език. ( Сара )
- Затова по-добре изчезни, за да не ти размажа физиономията. ( Мади )
- Задръстенячките били отворени. А и честно да ти кажа Сара не знам как Джъстин е тръгнал с теб. Вероятно от съжаление. ( Тифани )
- Казах ти да се разкараш ако не искаш да те накарам насила. ( Мади )
- Спокийно, тръгвам си. Не искам да ме виждат със загубенячки като вас. - каза тя, врътна се и излезе.След като свършихме да репетираме с Мади отидохме в стола. Взехме си обичайното ( пилешки бургер и портокалов сок ) и седнахме на обичайната маса.
- Нещо случило ли се е? - попита Ерика.
- Не, просто пачаврата Тифани ми лази по нервите. ( Мади )
- Защо, не е толкова лоша. Просто си търси внимание. - каза спокойно Джъстин.
- Ти да не би да я защитаваш?- сопнах му се аз.
- Не, но така ми изглежда.
- Ааа между другото става ли довечера да ни снимаш за конкурса на BTS. - попита го усмихнато Мади.
- Довечера няма да мога, трябва да помагам на баща ми с ремонта вкъщи. ( Джъстин )
- Не си ми казал, че правите ремонт. - учудих се.
- Забравил съм, съжалявам.
- Аз мога да ви снимам. - каза ентусиазирано Майк. ( той също учи фотография заедно с Джъстин ).
- Добре, щом Джъстин не може. ( Мади )
- Ще те чакаме вкъщи довечера в 20:00 часа
- Там съм.
С Мади се прибрахме вкъщи и започнахме да се приготвяме за довечера. Тя излезна, за да купи някой неща. Всичко трябваше да е перфектно.
YOU ARE READING
Всичко е възможно.
FanfictionКогато животът на две момичета се превърне в сбъдната мечта. ❤ Общ проект с @Marinka1130