Всичко е възможно.

Бележката

   Бях в тази стая вече две седмици. Загубих представа за времето. Чувствах се като в затвор. Со Джун и жалката и сестра не спираха да ме тормозят. Не ядях, не спях. Единственото, което ме крепеше бе мисълта за Таехъинг и приятелите ми. Надявах се, че ще ме открият и ще ме избавят от този ад.

ГТТх
   От две седмици нямаше и следа от Сара. Само като си помисля къде може да е и какво може да правят с нея ми призлява. Сякаш част от мен липсваше. Тя беше най-ценното нещо в живота ми, за тези 6 месеца преживяхме толкова много заедно. Не си представям живота без нея. Не знам какво щях да правя ако я загубя.

ГТДжм (Джимин)
   Ви не мислеше за нищо друго освен за Сара. Отказваше да яде и да спи. Всички се тревожехме за него и за Сара. Бяхме пуснали разследване в полицията, но постоянно идряха на камък.
   Мади също беше много разстроена, но Куки винаги беше да нея. Йон А също ни помагаше с каквото може.

                          ***

- Тае, хайде да ядем. Слизай! - извиках от долния етаж.
- Не съм гладен. Яж сам. - провикна се приятелят ми. Другите бяха излезли някъде и с Ви бяхме сами. След около 5 минути звънецът звънна. Беше Йон А и отидох да и отворя.

- Здравей. - усмихна се тя.
- Здрасти, влизай. - поканих я вътре.
- Мади тук ли е, трябва да и кажа нещо. - започна плахо.
- Не, с момчетата отидоха някъде, но няма проблем да я изчакаш тук. Тъкмо щях да ям нещо, ако си гладна хапни с мен. - подхвърлих аз.
- Значи си сам? (Йон А)
- Таехиънг е в стаята си. Наистина се притеснявам за него. (Джимин)
- Аз се тревожа за Сара. Не знам дали е добре. През времето, в което бяхме група много се сближих с нея и Мади. Те са ед... - замълча и една сълза се търкулна по бузата и.
- Хей, Йон добре ли си? - попитах аз и избърсах сълзата.
- Да, просто Сара и Мади са единствените ми приятелки. Стеснителна съм и се боя да говоря с хората, защото може да не ме харесат. Затова трудно намирам приятели, въпреки че на сцената това на си личи. А сега Сара я няма и много се тревожа. Наистина се надявам да е добре. - продължи подсмърчайки Йон А.
- Няма защо да си толкова стеснителна. Ти си несероятно момиче. Умна си и си красива, хората ще те харесат. Освен това си мила и винаги се грижиш за другите. Ако някой не те харесва си е негов проблем. Аз те харесвам... много. - при тези думи слях устните ни и я прегърнах. Йон А отвърна на целувката.
- Ъммм... аз... ще слезна по-късно. - гласът на Ви, идващ от стълбите развали всичко.
   А и Йон се отделихме един от друг и се изчервихме. Ситуацията беше доста неловка.
   Тае се качи в стаята си, а скоро и другите се прибраха и Мади и Йон А отидоха горе.

ГТТх
   Когато видях Джкмин и Йон се зарадвах за тях, но в същото време се натъжих. Знаех, че приятелите ми правеха всичко възможно да намерим Сара и също се притесняваха, но поне имаха някой до себе си. Чим Чим и Йон А явно са се събрали, а Джънгкук е непрекъснато с Мади и и помага да се държи. А в този момент животът на моето момиче можеше да виси на косъм.
   Когато питахме полицията дали има новино от разследването отговорът беше все един и същ: "Съжаляваме, но не открихме нищо." Чувствах се безсилен да направя каквото и да е, а това ме съсипваше. Исках да се оттърва от тези мисли, затова си легнах.
  
   Събудих се рано. Слезнах долу к всички все още спяха. Отидох да кухнята да си налея вода и изведнъж на вратата се почука. Отидох да видя кой е. Отворих, но навън нямаше никого. Поогледах се и на земята видях бял лист, сгънат на две. Взех го и се прибрах. Разгънах листа и на него бе написано: "Ако искаш отново да видиш приятелката си, напусни Бангтан!"

Ето я и новата глава. :) Надявам се че не е боза и ви е била интересна. Ако имате съвети или конструктивни критики моля напишете ги в коментарите или даите по една ☆. Извинявам се ако има грешки.