Всичко е възможно.

Отвлечена

   Пред мен стоеше Мин Со Джун.
- Со! За... защо го направи? Та ние бяхме приятелки. - хлипах аз.
- Приятелки?! Хах, как пък не. Просто чаках удобен момент.- засмя се тя.
- Удобен момент за какво? Да ми забиеш нож в гърба ли? - продължавах да плача. - Какво съм ти сторила?
- Мълчи ако не искаш да пострадаш. - заплаши ме Со Джун и излезе.

ГТМ
   Качих се до гримьорната, защото бях забравила да взема телефона си. Сара остана долу, за да изчака момчетата.
   Когато слезнах, долу нямаше никого. "Само да са посмели да ме зарежат" помислих си аз и се засмях. След малко колата на BTS дойде.

- Ей, защо не ме изчакахте? - заядох се.
- Та ние сега идваме. Забавихме се заради фенове. Ааам, къде е Сара? - каза весело Хоби.
- Не е ли с вас? - учудих се аз.
- Не, защо?
- Ами качих се да си взема телефона, а тя остана да чака тук. Помислих, че сте я взели и сте ме зарязали.
- Това не ми харесва. Как може да изчезне така? - Таехиънг звучеше уплашен.
- Ще звънна на момичетата да ги питам дали не е с тях. - заявих аз. Звъннах първо на Йон А.
" Хей, какво става?" ( Йон А )
- Сара с теб ли е? ( Мади )
"Не, защо? Какво е станало?" ( Йон А )
- Изведнъж изчезна някъде. Ще звънна на Со, може да е с нея. ( Мади )
"Добре, ако има нещо звънни"  (Йон А)
- Добре, чао. - казах аз и веднага след това набрах Со Джун.
"Мадс, как си?" (Со Джун)
- Сара с теб ли е? (Мади)
"Ъм...не, защо? (Со Джун)
- Изчезна някъде и не можем да я намерим. (Мади)
"Ооо горкичката, дали е добре?" (Со Джун)
- Дано е, ще ти се обадя по-късно. (Мади)

- Не е с тях и не са я виждали след концерта. - обърнах се към момчетата.
- Ще и се обадя. Трябва да знам дали е добре. - Ви се притесни още повече и звънна на приятелката си.

   След малко чухме телефонът и да звъни близо до нас. Видяхме чантата на Сара. Но не и нея.
- Не, не, не. Това не може да се случва, не е възможно. - Тае удряше с юмруци по колата. Виждах как сълзи се стичат по лицето му.
- Човече, успокой се. Всички сме притеснени. Сигурен съм, че всичко ще се оправи, ще я намерим. - окуражаваше го Джимин.
- Трябва да се приберем и да помислим. - добави Рап Монстър и се качихме в колата.
   Не можех да повярвам, че това се случва. Сара е най-добрата ми приятелка, нямаше да си простя ако нещо и се случи.
   Щом се прибрахме с момчетата седнахме на дивана. Само Ви се въртеше притеснено из стаята.

- Този, който я е отвлякъл трябва да е имал мотив. - започна да размишлява Юнги.
- Мади, Сара имала ли е някакви врагове или някой, който иска да я нарани. - попита Куки.
- Имало е хора, които не са я харесвали, но това беше в Ню Йорк. Тук не се е карала с никого. - заплаках аз. В този момент Джънгкук хвана ръката ми. 

ГТС
   Бях в тази стая вече повече от час. Другите сигурно се бяха притеснили за мен. А Таехиънг? Толкова исках да усетя меките му устни върху свойте. Толкова ми липсваха топлите му прегръдки. Бях изплашена, не знаех какво ще стане с мен. Изведнъж дойде Со Джун.

- Обясни ми защо го правиш? Какъв ти е проблема с мен? - сопнах и се аз.
- Не съм ти позволила да говориш. А и смятам, че един друг човек ще ти обясни по-добре. - каза тя, стискайки лицето ми с ръка.
- Кучка! - извиках аз и извъртях глава. Тогава тя ми удари шамар.
- Наречи ме така още веднъж и няма да излезеш жива от тук. - озъби се Со.
   В стаята влезе още едно момиче. Сестрата на Со Джун- Мин Джи Ра.

- Джи! И ти ли си замесена в това? - облещих се насреща и.
- Моля те, не ме подценявай. Цялата идея беше моя.
- Н...но защо? Защо мен?
- Не ми се прави на невинна мръснице. Ако ти и жалката ти дружка не се бяхте пръкнали, сега аз щях да съм в тази група, аз щях да съм известна. И ако теб те нямаше, Таехиънг щеше да е мой! - каза тя, скубейки косата ми.

   След тези думи всичко ми се изястни. Преди аз и Мади да дойдем в Корея, Джи Ра, Со Джун и Йон А бяха трейнита в Биг Хит. Щяха да бъдат трите в група, но когато се появихме ние, господин Си Хьок ни направи трейнита и изключи Джи Ра. Не разбирах едно единствено нещо. Какво общо има тя с Таехиънг.