Всичко е възможно.

Чувства

   Когато отворих очи разбрах, че се мамирам в моята стая. Последното, което помня е, че  снощи с Джънгкук играехме видеоигри. Вероятно съм се уморила и съм се качила да си легна. Изправих се и разтрих очите си. Това, което видях след това ме изуми. Куки спеше на фотьойла в стаята ми.

- Поспаланке, ставай! Това е първият ден, който ще прекараме с момчетата.- влезе Сара с гръм и трясък. Праскането на вратата събуди Джънгкук.
- Амааа, вие снощи да не сте се... - изтичах до нея и и запуших устата, преди Джънгкук да осъзнае какво се случва.
- Добро утро.- каза сънено той.
- Добро да е. - отвърнах му аз като в същото време гонех Сара от стаята си. - Но, защо си спал в стаята ми?
- Снощи, докато играехме ти заспа на рамото ми и аз реших да те кача до стаята ти, но бях много уморен и явно съм заспал на фотьойла. - обясни спокойно Куки. - Не сме правили нищо, уверявам те.

   При тези думи се изчервих, а той излезе от стаята ми.
Когато се оправих слезнах долу при другите.
- Обясни ми какво беше това с Джънгкук и защо ме изгони по-рано? - прошепна ядосано Сара.
- После ще ти кажа. - уверих я аз.
- Момичета готови ли сте. Отиваме в Big Hit - каза Хоби.
- Да. - отговорих аз.
- Момчета, аз ще разведа Сара из града. Ще се върнем довечера. - уведоми Тае.

ГТС
   С Ви се отправихме към центъра на града.
- Тук е невероятно. - възкликнах аз.
- Радвам се, че ти харесва. - усмихна се той.

                          ***

   Вече се свечеряваше.
- Гладна ли си? Знам едно място, където храната е невероятна.
- Да, да вървим. ( Сара )
С Тае влезнахме в ресторанта и си поръчах спагети, а той си поръча ястие, което не бях чувала.
- Искаш ли да опиташ? - попита той.
Аз кимнах в знак на съгласие.
- Кажи аааа. - каза Ви, протягайки се към мен.
- Много е вкусно. ( Сара )
- Искаш ли още? ( Таехиънг )
- Не, наяж се спокойно. ( Сара )
- Сигурна ли си? ( Таехиънг )
- Мхм. ( Сара )

   Когато се наядохме Тае ме заведе в един парк. Там беше много красиво. Качихме се на един мост, а под него имаше езерце.

- Благодаря за днешния ден. - казах аз гледайки Тае право в очите.
- За мен беше удоволствие.- отвърна той.
Задуха хладен вярър и аз потреперих.
- Студено ли ти е. - попита той.
- Малко.
В този момент Таехиънг свали якето си е ме загърна с него.
- Красива си. Сигурно приятелят ти е горд с момиче като теб.
   При тези думи наведох глава надолу и очите ми се насълзиха.
- Съжалявам ако съм те засегнал с нещо. - каза тъжно Ви.
- Не, не си виновен. А и си нямам приятел.
   В този момент той се приближи към мен и...