Всичко е възможно.

Когато любовта се окаже и съдба, това е щастието

   Сутринта мина нормално. Станахме, облякохме се и слезнахме да закусим. След като хапнахме със Сара трябваше да отидем в Big Hit, защото трябваше да репетираме.

- Момчета, ние тръгваме. - извика Сара, отваряйки входната врата.
- Аз ще дойда с вас. Трябва да взема едни неща от судиото. - каза Рап Мон.
   Когато стигнахме се разделихме с Намджун и ние отидохме в залата за танци. Щом влезнахме, аз веднага започнах да се разгрявам.
- Хей, ще ме научиш ли на някой стъпки? - помоли ме Сара.
- Разбира се. - отвърнах аз.
Започнахме да танцуваме и Сар се справяше доста добре.

ГТДж
   С Ви нямахме какво да правим и решихме да отидем при момичетата.
- Какво беше това снощи? - попита Тае.
- Вече ти казах, Мади се поля със сок, затова предложих да и дам тениската си.
- Харесваш я нали? - каза Ви, усмихвайки се мазно.
- Може би да, може би не. - отговорих аз, усмихвайки се със същата мазна усмивка и тръгнахме.
   Когато стигнахме Тае звъна на Сара.

ГТМ
   Бяхме седнали, за да си починем и телефонът на Сара звънна.
- Ало. Да Ви? - чу се как Таехиънг и казва нещо.
- Разбира се, ще дойда. - каза тя и затвори.
- Какво стана? - попитах аз.
- Тае ме вика в звукозаписната кабина. Иска да му помогна с нещо. - отговори Сара.
- Той е тук? - учудих се аз.
- Да, заедно с Джънгкук. - осведоми ме тя и излезе.

   Аз останах сама и продължих да танцувам.
- Уау. - чу се изведнъж гласът на Куки.
Аз се изплаших и паднах на земята.
- За втори път ме стряскаш. - сопнах му се.
- Съжалявам. Отново. - каза той и ми помогна да стана.
- Искаш ли да танцуваме заедно? - попита усмихнато Джънгкук.
   Аз се съгласих и той започна да ме учи на някакви движения. Бяха минали едва 15 минути, а аз вече бях научила танца.
- Ти наистина си добра. А и си толкова красива - каза Куки и прекрасните му очи сякаш засияха.
При тези думи се изчервих.
- Благ... благодаря. - казах заеквайки аз.- Нека да танцуваме.
  
   Джънгкук пусна музиката и започнахме да танцуваме, но аз обърках една стъпка, спънах се и паднах върху него.
- Е, явно не съм толкова добра. - изнервих се на себе си. Опитах се да се изправя, но Джънгкук хвана ръката ми.
- Напротив! - каза той, поглеждайки ме право в очите.
   В следващият момент той сля устните си с мойте. Изобщо не се замислих и му отвърнах със същото.
- Значи? - казах плахо аз.
- Значи официално сме заедно. - усмихна се той и ме прегърна.

ГТС
   След като Тае ми се обади аз веднага отидох в звукозаписната кабина при него.
- Здравей. - усмихнах му се аз.- Защо ме повика?
- Разбрах, че свириш на пиано. Искам да ми помогнеш да изпея тонове, които не мога. ( Таехиънг )
- Нооо... нямате ли педагози за това? ( Сара )
- Да, но аз искам ти да ми помогнеш. ( Таехиънг )
   Съгласих се и започнах да свиря. Когато Ви запя настръхнах.

   Не осънавах, че вече от 2 часа свиря и навън се беше стъмнило. Изгубих се в дълбокия глас на Таехиънг. Не исках това никога да свършва, но изведнъж получих някакво съобщение. Спрях, за да извадя телефона си. Беше от Джъстин:

" Сара, съжалявам за това, което се случи. Не исках да разбираш по този начин. Тифани беше просто моментно увлечение. Откакто замина за Сеул много ми липсваш. Искам да ми дадеш още един шанс и да опитаме отново. Не съм спрял да те обичам.
                                 Джъстин"

След като прочетох му отговорих:

" Джъстин, съжалявам, но не мога да ти простя за това, което направи. Винаги съм имала усещането, че между нас няма да се получи. Аз също те обичах, но вече не.
                                           Сара"

- Сара, какво има? Добре ли си? - попита загрижено Тае.
- Да, аз... трябва да тръгвам. - наведох глава и излязох.

                          ***

   Навън беше тъмно. Вървях сама и мислех за всичко, което ми се беше случило през тези дни. "Джъстин иска да се съберем, след като ми изневери? Вероятно това е някоя от глупавите му игрички. А и Таехиънг? Времето прекарано с него е като сбъдант сън. Той ме прави щастлива." Докато мислех изведнъж влезнах в някаква тъмна улица. Лампите не светеха и нямаше хора. Опитах се да излезна от нея, но нямаше изход. Обърнах се, за да се върна назад. Изведнъж от някъде излезе мъж.

- Ей захарче. Какво прави момиче като теб само навън толкова късно.
   Опитах се да го подмина, но той ме хвана за ръката.
- Така не е учтиво. Хайде да се позабавляваме. - каза той и ме хвана за задника.
- Пусни ме! - виках отчаяно аз.
- Първо ще си поиграя с теб. - той започна да ме опипва, а аз бях безсилна да се измъкна.
- Пусни я, кучи син такъв! - чух гласът на Таехиънг.
- Ти ли ще ме накараш момченце?
   След като изрече тези думи, Тае отиде при него и му заби един юмрук в лицето. Хвана ме за ръката и побягнахме.

Най-накрая я написах. От всички части до тук тази ми е любима. 🤗 Може би заради зараждащата се любов между главните герой. Ще се радвам ако оставите коментар с вашето мнение. Надявам се че ще продължите да четете. Обичам ви. 😍❤✔