Всичко е възможно.

Следа

   Когато прочетох това, едва се задържах на краката си. Явно този, който е отвлякъл Сара има проблем не само с нея, но и с мен. Кой може да ме мрази толкова, че да иска това от мен. Нямах представа как ще го съобщя на останалите.

- Я, тази сутрин някой е ранобуден. - чу се съненият, но както винаги щастлив глас на Джей Хоуп. След малко, един по един, се събудиха и другите.
- Момчета, трябва да ви кажа нещо. - започнах с наведена глава.
- Какво? - попита сънено Мади.
- Аз... нап... напускам BTS. - изтърсих най-накрая.
- К...как? Защо? Не можеш? Тае ако сме направили нещо кажи. Не си тръгвай просто така. - всикчи започнаха да говорят едновременно.
- Ви, защо реши така. Какво не е наред? - доближи се до мен Рап Мон.
- Аз... така трябва. Заради Сара.
- Как заради нея, какво знаеш. - попита озадачена Мадс.
- Сутринта открих тази бележка пред вратата, на която пишеше, че ако отново искам да видя Сара, трябва да напусна. - казах аз, изваждайки листа.
- Тае можеше просто да ни кажеш. Ще измислим нещо заедно, като група и като приятели. - Джънгкук ме потупа по рамото.

ГТМ
   Качих се в стаята си. Всичко ми дойде вповече за една сутрин. В главата ми се въртяха какви ли не въпроси: "Кой може да иска от Ви да вземе такова решение?", "Защо го причиняват точно на нас?", "Дали ще видя най-добрата си приятелка отново?", "Кой болен мозък стои зад това?"

- Мади. Мади тук ли си? - гласът на Куки ме извади от транса.
- Ам... да. - отговорих аз, съвземайки се.
- Чу ли какво казах? (Джънгкук)
- Ммм... не. (Сара)
- Добре ли си? (Джънгкук)
- Всъщност не. Не съм добре. Просто вече не знам какво се случва. Отвлякоха приятелката ми , а след това Таехиънг получи тази бележка. Истината е, че съм съсипана. Сара ми е като сестра, израстнали сме заедно, никога не сме се разделяли, никога не сме имали тайни една от друга. - заплаках аз.
- Мади, аз съм до теб и всички заедно ще намерим решения. Ще си върнем Сара.- след като изрече тези думи, той сля устните ни в нежна целувка. Отделихме се заради липсата на въздух. Джънгкук ме събори на леглото и ме целуна отново. Той се качи вържу мен и започна да оставя смучки по врата ми като събличаше блузата ми.
- Мади, Джънгкук хайде да ядем. - повика ни Шуга и развали всичко.
  
   Облякох тениската си и слезнахме долу. Седнахме на масата и задочнахме да се храним. Обядът мина без много разговори, всички се тревожехме и мислехме за нещата, които се случиха през последните дни. Ви не обели и думичка.
   Неловката тишина бе нарушена от позвъняването на входната врата. Беше Йон А.

- Влизай. - провикна се Джин с пълна уста.
   Момичето дойде в хола, усмихна се и прегърна Джимин.
- Хей, днес сте по-унили от обикновенно. Какво е станало? - попита тя.
- Ами Тае получи анонимно писмо, че трябва да напусне групата ако иска отново да види гаджето си. - каза Намджун и подаде бележката.
- Чакайте малко. Аз... познавам този почерк. - когато тя изрече тези думи всички се облещихме. - това е  почерка на сестрата на Со Джун - Мин Джи Ра.