ТЪМНИ СТРАНИ

4 глава

16 юли 11:45

Не беше минала и седмица от смъртта на родителите ми, а днес  бях на погребението на Саша. На погребението на най-добрата ми приятелка. Срещу мен стоеше майка й, която едва се държеше на краката си, а брат й Джак не спираше да се взира в мен. Пуснаха ковчега бавно и всеки започна да оставя цветя. Усещах как ми причернява и стиснах ръката на Алек по-силно.
-Клей, добре ли си? Искаш ли да си тръгнем? -Погледнах към него и леко се усмихнах.
-Благодаря ти, но искам да остана..-Извъртях поглед към ковчега...
-Тя беше най-добрата ми приятелка Алек..Не беше перфектна и понякога ме пренебрегваше, но тя бе единственият човек, който ме разбираше. Само ако.. Може би ако не си бях тръгнала от болницата..Ако бях останала до нея сега..
-Не се обвинявай..Не си виновна ти.. - Наистина ми се искаше Алек да е прав. Искаше ми се да не изпитвам тази проклета вина,която ме изяждаше от вътре. Искаше ми се..

Два часа по-късно най накрая бях в нас. Бях казала на Алек да се прибере и да си почине,  както го бях излъгала, че аз ще направя същото,но не беше така. Съблякох си якето и го метнах на дивана като понечих да тръгна към стаята си, но замръзнах на място. Приближих се бавно към масата и погледнах към окървавения нож. Вдишах дълбоко и взех листчето, което стоеше пред него.

„НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСВА ПОДАРЪКА, КОЙТО ТИ ОСТАВИХ..”

Смачках бележката и я хвърлих на някъде. Строполих се на земята и заплаках. Не можех да издържам повече.. Не можех. Исках всичко да свърши..Просто да свърши. Телефонът, който звънеше ме накара да стана и да отида до него..
-Да моля?
-Хареса ли ти подаръкът ми, сълзичке?
-Просто ме убий копеле убии ме!
-И това ще стане мила моя..И това ще стане.. Но първо искам да те унищожа. Ще убия всеки един важен за теб..ЕДИН ПО ЕДИН , А накрая и теб.. - Затворих телефона ,защото бях бясна. Започнах да чупя всичко, което беше пред погледът ми. Всичките любими вази на майка падаха на земята и се разбиваха на парченца. Чашите, които бяха с нашите снимки ги последва същата участ. Ръката ми беше цялата в кръв, явно се бях порязала, но точно в този момент не ме интересуваше. Звънецът на входната врата прекъсна всичко случващо се. Грабнах една от кърпите, стоящи на плота и набързо се опитах да избърша кръвта от ръцете си. Отворих входната врата и срещу мен стояха двама полицая.
-Здравейте, вие ли сте Клеъри Стивънсън?
-Да аз съм, какво е станало?
-Трябва да ни придружите до участъка.
-Защо?
-Имаме няколко въпроса към вас, защото в момента единствено вие сте заподозряна за убийствата случили се наскоро...

П.С. Хораа..Благодаря ви страшно много за това че следите историята ми, това означава страшно много за мен❤❤ Извинявам се, че главата е толкова къса, но минавам през труден момент и даа.. Надявам се главата да ви хареса❤❤