ТЪМНИ СТРАНИ

1 глава

Отключих вратата на къщата и влязох,но още преди да я затворя метнах раницата си в килера надявайки се майка ми да не ме е чула и да не поиска да я провери, както прави обикновенно, защото определено това, което щеше да намери вътре в нея нямаше да я накара да се чуства най-гордата майка на света. Затворих входната врата и тръгнах по тесния коридор, който водеше към хола. Бях излъгала родителите си, че отивам на семинар организиран от университета в който учех, но всъщност не бях на никакъв семинар. През последния месец всяка вечер ходих на уроци за това как се използва пистолет. Преди не се бях и замисляла за такова нещо, но от както започнах да получавам всяка сутрин заплашителни бележки закачени на прозореца в стаята ми нещата се промениха. И така от днес в моята раница има книги,учебници,тетрадки и...Пистолет.

Стигнах до хола и се огледах. Или аз си внушавах или наистина беше орекалено тихо имайки се предвид, че наще постоянно, буквално всяка свободна секунда която имаха се караха. Изключих телевизора, който беше оставен да работи и усетих че от кухнята се носи миризма на изгоряло. Изтичах веднага до там и махнах тигана от котлона,като изключих и котлона.
-Майко ще ни изгориш живи, след като не можеш да готвиш.не го прави! - Провикнах се и зачаках всеки момент тя да излезе от някоя стая и да започне да ми вика, но това така и не последва.
-МАМО! - Извиках доста по-силно, мислейки си че не ме е чула, но това определено не беше възможно, имайки се предвид, че майка ми има най-добрия слух на света. Точно когато тръгнах да излизам от кухнята домашния телефон звънна. Направих няколко  крачки назад и взех слушалката като я допрях до ухото си.
-Клеъри на телефона,кажете? - Вместо да чуя отговор, от другата страна на телефона се чу лек смях.
- О скъпа моя, мислех че вече си видяла подаръка, който ти оставих в стаята..
- Мисля, че имате някаква грешка господине. - Понечих да затворя телефона, но думите му ме накараха да прилепя ухото си към слушалката.
-Не се ли питаш защо мама не ти отговаря? Не се ли питаш защо тати все още не е дошъл да те целуне по челото, както прави обикновенно когато се прибереш? - Изтървах слушалката и с всички сили се затичах към стаята ми. За секунди всичките бележки пълни със заплахи гласящи, че смъртта на някого е неизбежжна, които бях получила преминаха през главата ми. Отворих вратата на стаята и изкрещях от ужасната гледка пред очите ми.
-Мамо, мамо, моля те, мамо отвори очи. Не, не, не мамо не ме оставяй, моля те. - Сълзите ми се стичаха една след друга гледайки безжизненото тяло на майка ми. Лежеше на леглото ми, а долу на земята беше тялото на баща ми. Неподвижен с дозина огнестрелни рани по тялото си. Клекнах до него и хванах ръката му като заплаках още повече. Това не можеше да ми се случва. НЕ! НЕ МОЖЕШЕ! Бяха мъртви..Те..Те бяха мъртви..Родители ми бяха убити.. Бяха.. Бележката, която висеше от ръката на баща ми ме накара да спра да мисля за каквото и да е било. Просто се протегнах и я взех.
            
                „ За убийство за нужни двама. Един убиец и една жертва.. Жалко че баща ти се прибра       по-      рано от работа..”

Смачках бележката и я захвърлих на някъде. Изправих се бавно на краката си, който почти не усещах и наоравих няколко крачки назад опитвайки се да се подпра на бюрото, продължавайки да се взирам в безжизнените тела на родителите ми. Полата на майка ми беше разкъсана, а с каквото и да е била облечена вече нямаше и следа от него. Имаше белези по лицето и прободна рана на шията. Откъснах погледа си за секунди и забелязах друга бележка закачена с топлийка на роклята ми, която беше на гардероба. Роклята, която си бях купила специално за тяхната двайсет годишнина. Роклята, която трябваше да нося утре. Приближих се бавно до нея и съвсем нежно я докоснах след което махнах бележката и я разгънах..

          „ По-близо съм до теб отколкото си мислиш сълзичке...
            Намери ме...”

Отново смачках бележката, но този път не я изхвърлих, а я задържах в ръката си стискайки я. Обърнах се назад и отново погледнах към вече изтиващите тела на родителите ми...
-Ще те открия копеле мръсно. Ще те открия и ще те убия точно както ти направи с родителите ми..