ТЪМНИ СТРАНИ

5 глава

Стоях в една от килиите и чаках да ме разпитат. Все още не можех да повярвам, че обвиняваха мен. ОБВИНЯВАХА МЕН ЗА УБИЙСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ МИ И НА САША. Онова копеле ме беше натопило и сега щеше да се измъкне. Отделих погледът си от земята, когато вратата на килията се отвори.
-Елате с мен, госпожице. - Станах от студената пейка и тръгнах след униформения полицай. Минахме покрай един дълъг и тъмен коридор, който определено не миришеше никак добре. В дясно от мен също имаше килии, като в една от тях видях Джак. Какво за бога правеше братът на Саша тук. И докато се усетя той протегна ръката си, хвана моята и ме блъсна в решетките.
-Ти си виновна, ти я уби. ТИ. Ще те убия Клеъри, ще те закопая в земята жива. - Полицаят допря електрошока си до него и той се свече на земята, започвайки да се гърчи. Полицая ме дръпна за ръката и продължихме да вървим. След около минута нак-накрая влязохме в една малка стая и ми посочи стола. Седнах и прокарах пръсти през косата си. Главата ми щеше да се пръсне. Не след дълго в стаята влезе един възрастен човек и седна срещу мен.
-Здравей Клеъри аз съм детектив Фокс. Имам няколко въпроса към теб и се надявам да бъдеш честна с мен. Къде беше на 11 юли? - Краката ми се подкосиха. Какво трябваше да му кажа, че съм била на изпит за оръжие и след това съм се прибрала и съм намерила родителите си мъртви ли?
-Можеш ли да отговориш на въпросът ми?
-Да, да аз..Аз бях на екскурзия за няколко дни и същият ден се прибрах, и тогава.. -Буца застана в гърлото ми и сякаш не можех да продължа да говоря. Гледката на мъртвите ми родители веднага се появи в съзнанието ми, а очите ми се насълзиха.
-Виж, разбирам че ти е трудно, но трябва да бъдеш честна с нас, за да можем да ти помогнем. - Имаше два варианта от това да бъда честна с тях. Единият беше наистина да ми повярват и да разберат, че не съм ги убила аз..А другият..Другият вариант беше да ме помислят за виновна и да прекарам остатъка от живота си в затвора. Вдишах дълбоко и за пръв път в живота си реших да послушам интуицията си.
-Искате истината ли? ЕТО ВИ Я. - Започнах да му разказвам за всичко, което се беше случило. Казах му за първият път в който бях получила бележка и как я бях помислила за шега. Казах му, че след време бележките бяха започнали доста често да се появяват на прозореца ми, като с всяка една заплахите за смърт се увеличаваха. Обясних му защо бях започнала курза за разрешително за пистолет. И как точно в деня, в които си взех разрешителното бях намерила родителите си. Как бях получила обаждане от убиеца. Как ме наричаше. Казах му абсолютно всичко.
-Имате ли някакви доказателства, че всичко, което казвате е истина? - Замлъкнах и го погледнах в очите. По погледът му си личеше, че се съмняваше във всичко, което му бях казала до сега. Не ми вярваше. Може би отстрани и аз не бих си повярвала. Но тогава се сетих за смс-сите, които получавах от убиеца.
-Телефонът ми. Той ми пращаше смс-си. Проверете го и ще видите, че ви казвам истината. - Мъжът стана от стола си и излезе от стаята. Явно наистина бе отишъл да види телефонът ми. Краката ми трепереха. Сърцето ми биеше лудо и се молех. Молех се всичко да приключи по-бързо и най-накрая да си тръгна от тук. Когато след около двайсет минути отново влезе в стаята замръзнах на място и приковах погледът си в него.
-Погледнах телефонът ви госпожице Клеъри. За да бъда честен в началото не ви повярвах, но когато прочетох смс-сите всичко се промени. Сега разбирам, че наистина сте невинна, но ще трябва да останете още малко тук, докато подготвя документите, за да мога да ви пусна да си тръгнете. - След тези думи той отвори вратата и полицаят влезе, като ми направи знак да тръгна след него. Заведе ме обратно до килията, като по пътя на там отново минахме покрай килията, в която беше Джак. Този път той не направи нищо. Даже не погледна към мен, от което се почуствах ужасно. Той все още вярваше, че аз съм виновна за смъртта на сестра му. Влязох в килията, полицаят заключи след мен и изчезна на някъде по коридора. Отново бях сама в студената килия, но мисълта, че вече не ме обвиняваха за смъртта на родителите ми и тази на най-добрата ми приятелка ми даваше сили да не се срина напълно. След около половин час, друг полицай се беше приближил до килията ми. Отключи я и ме погледна.
-Ела с мен имаш посетител. -Не чаках и втора покана. Веднага скочих от пейката и тръгнах след него. Влязохме в една доста голяма стая с разпределени кабинки. Отидох до едната и веднага се усмихнах. Въпреки стъклото, което ни делеше бях толкова щастлива да видя Алек от другата страна. Грабнах слушалката и я доближих до ухото си.
-Алек, толкова се радвам да те видя. Благодаря ти, че дойде. Ако знаеш през какво минах.
-Спокойно мила, всичко ще бъде наред.
-Много ме е страх Алек. Много. Ти си единствения човек, които е до мен и ми вярва.
-Винаги ще бъда до теб, няма никога да те оставя.
-Благодаря ти Алек. - Той само ми се усмихна в отговор. Боже тази негова усмивка можеше да ме накара да забрави всичко случило се днес. Толкова много го обичах.
-Алек.
-Кажи мила.
-Обичам те. -Отново се усмихна,но думите, които каза след това ме накараха да изтърва слушалката..
-И аз те обичам...СЪЛЗИЧКЕ...

П.С. Хораа, благодаря ви страшно много, че следите историята ми. Незнам как да ви се отблагодаря. Главата стана малко къса, за което се извинявам, но се надявам да ви хареса. Ако не сте изгледали клипчето горе моля пуснете си го❤❤ Също така съжалявам, че толкова се забавих. Обичам вии ❤❤