ТЪМНИ СТРАНИ

6 глава

18:25.

Часовникът продължаваше да отброява всяка една секунда, докато аз стоях в кабинета на детектива. Алек беше избягал, преди да асимилирам всичко случило се и да се развикам като побъркана, че той е убиецът на родителите ми и на най-добрата ми приятелка. Изведнъж вратата на кабинета се отвори и моментално скочих от стола. Погледнах към полицаят, и преди да каже каквото и да е било аз вече знаех. Не го бяха открили. И беше съвсем нормално, защото той знаеше как да се крие. През цялото време той беше под носа ми. Правеше се, че ми помага, че ме закриля. А аз идиотката му вярвах. Сълзите напираха в очите ми, а яростта, която напираше вътре в мен, беше на път да избухне.

Гледката точка на Алек..

Влязох в къщата и тръшнах вратата, давайки ясен знак на баща ми, че се бях прибрал и му бях бесен. Отидох в хола и го видях да лежи на дивана. Беше пуснал любимото си спортно предаване или да бъда по-точен единственият шибан канал, който имахме на шибаната телевизия. Животът ми беше провал. Момичето в което съм влюбен, сега мисли, че аз съм виновен за смъртта на родителите ѝ и за тази на Саша. А баща ми, който се беше пропил заради самоубийството на майка ми, сега стоеше пред мен мъртво пиян. Влязох в стаята си и погледът ми се насочи към малкото бяло пликче, стоящо на нощното ми шкафче. Отворих го и изсипах част от съдържанието на плота. Извадих личната си карта от задния ми джоб, направих една линийка и дръпнах силно, усещайки как веществото завзема тялото ми. Строполих се на леглото усилих музиката до край и взех телефона си, като набрах номера на Клеъри...

Гледката точка на Клеъри..

Вече се беше стъмнило, докато аз все още се прибирах. Усещах как целият свят тежи на плещите ми и ако сега паднех, може би нямаше да стана никога. Но щеше ли да му пука на някого? Нямах семейство, приятели. Та аз даже нямах куче. Засмях се с ирония на мислите си и понечих да отключа вратата на къщата, когато телефонът ми звънна. Когато погледнах към дисплея всичко в мен замръзна. Нямах сили да помръдна дори. Поех си дълбоко въздух и вдигнах.
-Клеъри..- Гласът му звучеше толкова изтормозен. Мислех да му се развикам. Да му кажа, че искам да го убия. Че не искам да го виждам, но когато каза името ми нещо в мен се пречупи. Затворих бавно вратата на къщата и влязох в хола.
-Какво искаш Алек? Защо просто не ме убиеш? Ела..Няма да бягам..Уморих се от тази игра на котка и мишка.
-Недей..Моля те не говори така. Знам,че си ядосана, но помисли и ще откриеш истината.- Чух тряскане на врата, а след това разговорът прекъсна.
-Чакай Алек, каква истина? - Нямаше смисъл. Беше затворил. Захвърлих телефона на дивана и тръгнах към банята. По пътя съблякох дрехите си и си приготвих нови. Пуснах душа и топлата вода заля тялото ми. За каква истина говореше Алек? Тази мисъл не напускаше главата. Може би бяха минали около 15-20 минути преди да спра душа и да обвия тялото си с кърпата. Влязох в стаята си и точно преди да затворя вратата, токът спря. Не ми направи огромно впечатление. По това време на годината винаги правеха профилактика, но когато се обърнах и видях шибаната бележка закачена на прозореца  цялото ми тяло се разтресе. Изтичах до нея и я дръпнах.

„КРАЙ НА ИГРАТА СЪЛЗИЧКЕ..”

Чух шум от долния етаж и веднага тръгнах към гардероба. Облякох на бързо дрехите, които си бях приготвила и отворих гардероба като дръпнах скритият шкаф, но пистолетът го нямаше вътре. Вместо това имаше втора белешка.

„Закъсня..”

А след това чух как някой се качва по стъпалата нагоре...

Хей хора здравейте. Искам да се извиня за ОГРОМНОТО забавяне на тази глава, но просто имах толкова много неща на главата, а за капак на всичко се разболях и влязох в болницата. Ако интересът към историята тотално е умрял ще ви разбера. И въпреки това се надявам главата да ви хареса ❤️❤️