ТЪМНИ СТРАНИ

3 глава

Бавно отворих очите си и се огледах. Веднага осъзнах, че не бях в моята стая, което накара сърцето ми да ускори ритъма си. Къде за Бога бях? Станах бързо от леглото и с ужас осъзнах че съм само по тениска, която дори не беше моята. Огледах се и видях чантата си на стола в края на стаята, веднага изтичах до нея, като започнах да търся пистолета.
-Това ли търсиш? - Обърнах се и незнаех от кое да бъда по-изненадана. От това, че секси момчето от вчера, на което не знаех името беше без тениска, или от това, че пистолета ми беше в него. Започна бавно да се приближава към мен, а аз бях замръзнала. Тялото му, е поне тази част която беше гола беше меко казано перфектна. Имаше татус с черепи, които образуваха цвете, а плочките му бяха добре оформени. А ръцете му..Боже.. Усетих, че едвам дишам. Хвана ме през кръста, притискайки ме до тялото си. И ако преди секунди едвам успявах да си поема въздух, то сега определено бях спряла да дишам. Спусна устните си към шията ми и нежно я целуна, като се качваше към ухото ми. Леко засмука долната му част и прошепна:
-Коя си ти Клеъри и защо момиче като теб носи пистолет в чантата си? - Кофти въпрос, който не очаквах.
-Не мисля, че мога да ти отговоря страннико. Та аз дори не знам името ти!
-Има ли нужда? - И в следващият момент се озовах на леглото покрита от тялото на странника. Вдигна ръцете ми над главата ми и се наведе, като отново започна да целува вратът ми, слизайки надолу, а след всяка целувка оставаше влажни следи след себе си. С едната си ръка продължи да държи мойте, а другата я провря под тениската, като хвана гърдата ми и ме погледна. Поглед който беше изпълнен със страст. Рязко надигна тениската и засмука зърното ми. Изстенах от удоволствие. Боже правеше чудеса с езика си. Продължавах да стена, а той продължаваше да си играе със зърното ми, докато изведнъж не спря и не се надвеси над мен.
-Ако си гладна слез долу в кухнята, закуската е готова. - Стана от леглото и понече да излезе от стаята, но се спря и ме погледна.
-Междудругото, аз съм Алек, приятно ми е. - И след тези думи излезе оставяйки ме да лежа на леглото и да мисля, какво се бе случило туко що.

Закуската беше прекалено неловка за мен, но пък палачинките които беше направил ми дойдоха доста добре. Е докато не звънна телефона ми.
-Ало Клеъри на телефона.
-Здравей сълзичке.
-Какво искаш скапано говедо?
-Оо това заболя. Как е Саша? Честно да ти кажа тази рокличка с която е в момента толкова много и отива..
-Само ако я докоснеш ще те убия.
-Ако побързаш може и да я спасиш..Тичай Клеъри , тичай..- Разговорът прекъсна. Боже той беше в тях. Звъннах веднага на Саша, но никой не ми вдигаше. Грабнах якето си от плота и хукнах към вратата трябваше да стигна бързо до тях.
-Клеъри какво става.
-Алек..Алек трябва бързо да стигна до дома на Саша.
-Защо какво е..
-Моля те Алек после ще ти обясня.. - Той грабна ключовете за колата си и веднага тръгнахме към дома й. Ами ако вече беше мъртва. Не не щях да я спася щях.. Изкочих от колата, когато видях че сме пред дома й. По дяволите вратата беше заключена. Направих няколко крачки назад и със засилка я разбих. Гледката която се появи пред мен ме накара да се хвана за устата за да не извикам. Целият хол беше в кръв, а тялото на Саша беше на земята. Изтичах до нея и веднага проверих за пулс.
-Жива си. Саша, Саша дишай всичко ще се оправи няма да си отидеш...

Три часа по късно все още стоях на пейките пред спешното. Ако бях закъсняла още малко нямаше да си го простя. Лекарят най накрая излезе.
-Как е тя?
-Ще се оправи, но шокът, който е изживяла е огромен. Има разкъсвания по матката в следствие от изнасилването и два счупени прешлени. Трябва и почивка. -Лекарят изчезна на някъде, а аз едвам стоях на краката си. Алек ме придърпа към себе си давайки ми опора.
-Благодаря ти, че си тук Алек.- Не каза нищо само ме погали по главата оставяйки ме да се отпусна на него.

Вечерта най-накрая бях у дома. Стоях отново на дивана и мислех за всичко което се бе случило днес. От прекрасното утро което имах с Алек, до инцидента със Саша.
-Хей искаш ли кафе? -Взех чашата от Алек и го поканих да седне при до мен.
-Сега ще ми разкажеш ли какво става? -Отпих една глътка от кафето и се загледах в чашата. Какво да му кажа че някой ме тормози и се опитва да убие всички около мен?
-Клеъри..-Той хвана ръката ми и ме накара да го погледна. Погали нежно бузата ми и съвсем леко се усмихна.
-Каквото и да става знай че аз съм тук до теб.-Наведе се и нежно ме целуна. В този момент телефонът ми, който стоеше на масата изпюлка. Бях получила съобщение. Отворих го и помислих че ще умра.

„НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ОСТАВЯШ ПРИЯТЕЛКА СИ САМА,       СЪЛЗИЧКЕ”

А отдолу имаше снимка. На Саша. Със забих с нея нож. Най-добрата ми приятелка беше мъртва..