You Confuse Me

1 1 0

година по-късно...

-Пак Джимин! Махни си ръката от там!-извика Юнги.

-Ама ми е топличко, Шугаа..

-Нормално до печката да ти е топло. Захарче, ела тук, вечерята е готова.-Юнги прегърна Чим през кръста и му даде една малка целувчица по розовата му бузка.

Всички вече бяха на масата, с пълни чиний и чаши пред тях, с топли усмивки на лицата.

Намджун прегърнал Джин, който гледаше храната все едно гледа голото тяло на Джун.

Джимин, който дърпаше чашата с червеното вино от ръцете на Юнги, защото щеше да стане лошо ако се напие.

Иии.... Хосок.

Хосок, който седеше между Техьонг и Джънгкук, за да убие неловкостта между тях.

Не се бяха сдобрили. Джънгкук не го мразеше вече, но не искаше да рискува отново.
Техьонг пък още съжаляваше, но се поставяше на мястото на чернокосият и разбираше.