You Confuse Me

7 8

5:37..

-Знаеш ли.. не подозирах, че си толкова глупав и луд. -каза Джимин, докато попиваше раните по ръката на Юнги.

-Ти не ми отвори вратата..

-Ах, спях.. явно това е значело, че трябва да счупиш прозореца с камък и да влезеш? -засмя се Джимин.

-Беше спешно. Искам да говорим. -отвърна със сериозен тон Юнги. -Но първо ако може да спреш да натискаш раните ми толкова много. -извика.

-Съжалявам! Не се усетих. -стресна се оранжевокоското.

-Да, да.. май така си изкарваш гневът, който ти причиних..

-Уф, Юнги, няма за какво да говорим. Всичко ми стана ясно и те разбирам. Не трябваше да прибързвам. -седна на столчето до Юнги и се усмихна топло.