You Confuse Me

7 5

-Защо просто не говориш с него, Юнги? -попита Техьонг, като подпря ръката си на рамото на русокосия и седна до него.

-За какво да говоря с него? -ококоли се насреща Шуга.

-Момчето най-верятно те харесва. -заби поглед Те във все още замисленото момче.

-Но.. аз май все още обичам Лиса..-погледна Юнги към Техьонг.

-Май? Какво те кара да се колебаеш?

Юнги отново погледна към пода и се зачуди.

Несъзнателно, говореше това, което мислеше, тихичко с една лека, нежна усмивка грейнала на бледото му лице.

-Какво ме разколебава,а? Ами, може би онези, меки, сладки, червени устни. Може би винаги рошавата и нежна, мека коса. Онези пухкави бузки, които при най-малкия комплимент ставаха като домат. Може би и това, че когато се смееше винаги криеше устичката си с малките си ръчички...