You Confuse Me

7 6

Внезапно Юнги осъзна какво бе казал, но явно беше прекалено късно, защото останалите вече се бяха наредили около него и го слушаха.

-Не си обичал чак толкова много Лиса, хм? -засмя се Намджун.

-Явно не е. -Джънгкук се усмихна, стана и го прегърна през рамото.

-А-аз не съм си-игурен...как-во ч-чувствам...-гледаше плахо Юнги.

-О, убедени сме. -вдигна лявата си вежда Сокджин.

-Просто трябва да му кажеш всичко това! -размаха ръце Хосок.

-Вижте! Не е толкова лесно! -Юнги стана рязко и започна да тъпче насам-натам. -Та аз дори не... Ох..чувствам се объркан..

-Може би ти трябва време.-гледаше го тъжно Те.

-Да, може би! Как така тези чувства...Аргх.. Отивам на чист въздух. -каза Юнги и затвори вратата след себе си.

-Не му давам повече от два дена, за да иде при Джимин. -каза с непукистка физономия Джин.

-Аз също на теб и Намджун. Няма да издържите дълго без да се нахвърлите един на друг. -засмя се Хоби, а двамата споменати се спогледаха лошо.