You Confuse Me

7 3

Джимин започна да диша дълбоко, пот се стичаше по вратът му. Искаше да спре очния контакт с Юнги, но просто не можеше.

Устните им бяха на сантиметри една от друга. Оранжевокоското изгуби контрол над себе си и се нахвърли на Юнги с целувки.

Юнги не планираше нищо от това да стане, но мамка му, защо му хареса, защо отвърна?

Не можеше да се отблъсне, но накрая намери сили и бутна Джимин назад.

-Чим...не, не е правилно. -дишаше дълбоко Юнги и гледаше към също задъханият Джимин.

-А, защо да не е, Юнги?-попита тихичко по-малкият.

-Джимин, аз не съм такъв...А, и все още обичам Лиса..

-Така да бъде. -усмихна се Джимин. -Тръгвай си.

-Какво? -смръщи вежди Шуга.

-Казах тръгвай си. Много те моля, тръгвай си. -оранжевокосият едва сдържаше сълзите си.

Юнги го послуша. Усещаше, че Джимин всеки момент ще заплаче, но не искаше да прави ситуацията още по-лоша.