Dramione: True Love

3.

Тя обърна ножа и го хвърли срещу Белатрикс, но успя само да й уцели ръката. Белатрикс само си извади ножа от нея, каза заклинание, с което раната й се оправи и рече на Хърмаяни:

- О, браво на теб. Противопостави се на Империус. Но какво ще правиш сега? Безсилна си. Нямаш магическа пръчка. Ако побегнеш и не те уцеля, ще убия Драко. - смееше се тя.

Хърмаяни не мърдаше и не говореше, стоеше на едно място. Не знаеше какво да прави, но очакваше Белатрикс отново да изрече Круцио или някое друго заклинание за изтезавне. Драко се радваше, че Хърмаяни се е измъкнала от заклинанието, но какво щеше да стане сега?

- Да видим... пак ли да използвам Круцио? Какво ще кажеш Драко? - погледна го ухилена.

-Остави я, моля те! Моля те! Вземи мен и прави, каквото си искаш с мен! Пусни я! - плачеше Драко.

- Не! Пусни него! Нали каза ще ме убиеш и ще го пуснеш. Но преди това го пусни и тогава ме убий! Нали съм мътнород. Тях ги иска мъртви Волдемор! Пусни го и ме убий! - каза Хърмаяни, плачейки.

- Как смееш да изричаш името на Черния Лорд! Но... даа права си. Ще го сторя.

Пак изрече заклинанието за завързване и Хърмаяни беше като в капан отново. Тя падна на земята.

-НЕ!! ХЪРМАЯНИ НЕ!!! - започна да крещи отново Драко.

-Авада К...

Дъмбълдор се появи и й направи зашеметяваща магия. След което отвърза Драко и Хърмаяни.

- Добре ли сте? -попита Дъмбълдор.

- Да, да добре сме.-казаха и двамата.

-Как ни открихте?-попита Драко.

-Благодарение на Хърмаяни. Но после ще ви обяснявам. Хърмаяни мисля, че трябва да идеш в болничното крило. Драко придружи я. Аз трябва да се погрижа за госпожа Лестранж. Вие тръгвайте. - каза Дъмбълдор.

-Добре. Хайде, Хърмаяни.

Излязоха от забранената гора и бяха почти пред вратата на замъка.

- Радвам се, че си жива. - каза й Драко.

- Аз също се радвам, че оцеля.

- Съжалявам, че бях безсилен. Не можах да сторя нищо, за да ти помогна.

- Стига, Драко. Направи повече, отколкото си мислиш. Ти ме защити преди да ти кажа че родителите ти са в безопасност, което доказва колко си смел. И съжалявам, че не ти казах по-рано за тях, но трябваше да видя дали си готов наистина да преминеш към нас.