Dramione: True Love

2.

Фигурата най-сетне се приближи и лицето й се видя ясно. Беше Белатрикс Лестранж. Те се изплашиха, но Драко свали своята пръчка. Тя видя двамата и се засмя с онзи неин смях. След това каза:

- Здравей, Драко. Какво правиш с този мътнород тук? Защо не се заемаш със задачата си?

- Чакам точния момент.-излъга той, надявайки се Белатрикс да не разбере.

- Така ли Драко? А какво, отново да попитам, прави този мътнород тук с теб?-попита с нейния дрезгав глас.

- Тя ме шпионираше. - каза момчето, чудейки се как да се измъкнат.

- Тогава защо не я убиеш, като за загрявка? Хайде направи го. Знаеш как нашият господар ще се зарадва и ще те похвали, ако го направиш... А ако не го сториш ще я измъчвам пред очите ти и след това ще я убия точно пред теб. - Тя отново се засмя.

Цялото лице на Хърмаяни бе в сълзи и те стичаха толкова бързо.
Драко не искаше да я убива. Но как ще се измъкне от това? Как? Той й беше причнил толкова болка през тези години и сега да я убие? Или тази ужасна магьосница да я изтезава?

Но нямаше, не искаше да я убива.
Тя не си тръгна днес, когато той й крещеше. Съчувстваше му. Искаше да му помогне и за миг не се замисли да го остави и да тръгне.
Той я обичаше и винаги я е обичал. Но той трябваше да слуша баща си.
Но сега... сега какво да прави? Как ще я измъкне? Ако се разкриеше, щяха да убият майка му още от сега?

-Чакам, Драко. Имаш още малко време да решиш. - изсмя се тя отново.

Драко не правеше нищо, защото не знаеше какво. След малко Белатрикс отново се обади ухилена, както винаги.

-Времето свърши! Отдалечи се встрани веднага!

Но Драко не се отдръпна. Дори застана пред Хърмяни и насочи пръчката си срещу Белатрикс.

-Не върши глупости, Драко. Ако не искаш твоите родители да пострадат.

-Те са в безопасност.- обади се изведнъж Хърмаяни.

-За какво говориш? - попита очуден и уплашен Драко.

- Дъмбълдор им помогна. Те са в безопасност. Кълна се.

- Какви ги говориш мътнороде?

- Че вие няма да ги намерите, за да ги убиете.

Белатрикс я погледна ядосано. След това се обърна към момчето.

- Добре Драко. Защо не ме убиеш тогава? А да... ти не можеш. - отново се засмя и продължи:

- Но няма да се измъкнете толкова лесно от мен. Мисля да ви оставя живи. По-скоро само теб, Драко. Но преди това ще ви поизтезавам малко. - пак се засмя и каза заклинание, с което върза Драко и го остави отстрани, така че той не можеше да мръдне или измъкне.

Хърмаяни изрече заклинание, но Белатрикс го отстрани и след това върза и нея.

- Сега ще започна от теб мътнороде. А ти ще страдаш докато я гледаш. - обърна се към момчето и се засмя.

След това рече:

- Круцио!

Хърмаяни започна да се гърчи и да плаче едновременно. Мяташе се на всяка страна. Болеше я толкова силно. Драко плачеше и викаше:

- НЕ!!! ОСТАВИ Я!!! УБИЙ МЕН ВМЕСТО НЕЯ!!! ОСТАВИ Я И МЕ УБИЙ!!! - Крещеше той с цяло гърло и плачеше.

- Няма да те убивам. Забавно е да гледам как се мъчиш, като я гледаш така. Хммм какво ли друго заклинание да направя? Може би... Да точно! Империус и да я накарам да издаде къде са родителите ти и след това да я накрам сама да се прободе с нож в сърцето пред очите ти. И тогава ще те пусна. Какво ще кажеш? - смееше се тя.

-НЕ!!!НЕ!!!ОСТАВИ Я!!!ОСТАВИ Я!!! - крещеше, колкото можеше момчето.

Не издържаше на гледката как Хърмаяни се гърчи, а той нищо не можеше да направи.

Белатрикс отмени проклятието.

- Империус! Кажи ми къде са Нарциса и Луциус веднага!!!

- Не знам. - отговори момичето.

- Не знаеш? Не знаеш? Е тогава е време. Вземи това. - Хърмаяни взе ножа от Белатрикс.

-НЕ!!!НЕ!!!! НЕ ГО ВЗИМАЙ!!!ОСТАВИ ГО!!! МОЛЯ ТЕ, ОСТАВИ ГО!!! - крещеше като луд слидеринецът.

- Сега го забоди в сърцето си, но преди това отиди пред Драко и го гледай в очите, докато го правиш. Направи го малко по-бавно. - засмя се тя.

Хърмаяни отиде пред момчето. Застана на място. Нагласи ножа до сърцето си и се вгледа в Драко.

-НЕ!!! ХЪРМАЯНИ, НЕДЕЙ!!!! ХЪРМАЯНИ НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ ПРАВЯ БЕЗ ТЕБ!!!! АЗ... АЗ ТЕ ОБИЧАМ И ВИНАГИ СЪМ ТЕ ОБИЧАЛ!!! СЪЖАЛЯВАМ ЗА ВСИЧКО!!! БИХ ДАЛ ВСИЧКО ДА СЕ РАЗМЕНИМ!!! МОЛЯ ТЕ!!! ВЪРНИ СЕ!!! НЕ Й СЕ ПОДЧИНЯВАЙ!!! ОБИЧАМ ТЕ!!- момчето крещеше и плачеше силно.

Тогава Хърмаяни много бавно, бавно започна да придърпва към себе си ножа и когато той опря тялото й, тя...