draw me - kth +jjk

I

Джънгкук тичаше по коридора на третия етаж от западнотот крило.

Не искаше отново да чува възмутените коментари на професор Чой. Ала нали съдбата обича да си играе с човешките съдби, за свое нещастие бързащия студент се спъна в развързаните връзки на износените кецове, които очевидно си плачеха за подмяна.

Куки нямаше време за оплаквания, той веднага се изправи от студения под на коридора, като поизтупа и преглади дрехите си, като този път не забрави да стегне добре връзките на обувките си.

След още минута тичане момчето бе пред огромната дървена врата на залата, в която имаше час.

Джънгкук си пое дълбоко въздух, като бързо отвори вратата и се шмугна в залата.

–Пак закаснявате господин Джеон! Мисля че бях пределно ясен, че не толерирам такова отношение спрямо моето преподаване! Можете да седнете пред статива си и бъдете така възпитан да се извинете на модела, който търпеливо чакаше вашето появяване!- изрече със студен тон професор Чой.

Куки от своя страна само кимна и побърза да заеме мястото си зад статива. Ала поради десетминутното закъснение, бе изпуснал часта в професорът обясни тазседмичната им задача.

Затова и първоначално не забеляза момчето чакащо го зад статива и се намести удобно на дървения стол, докато се чудеше за какъв модел е говорил професорът.

–Здравей!- каза с умерен, но и в същото време жизнерадостен тон момчето, което бе увито с бял халат, чакащо зад статива.

–Ъм, здравей и на теб!- подаде ръката си Куки, за да се здрависат.

–Приятно ми е, казвам се Техьонг. Ще бъда твоя модел за седмица- каза усмихнато момчето като поклати глава.

–К-какво? За с-седмица?

–Ами дап! Ти не беше тук, за да го чуеш. Ех не ми казаха, че ще позирам за такова сладурче- каза съвсем спокойно момчето, докато все още носеше игривата усмивката на лицето и пооправяше халата си тук там.

–А-а- Куки бе забравил повечето думи от речника си– А-ам за к-какво по точно щ-ще ми позираш?- попита едвам по-малкия.

–Амииииии- каза с удължение Техьонг- Накратко казано аз ще съм гол, по точно така, както майка ме е родила, а ти ще се вихриш на платното. От това което разбрах за цялата седмица ще трябва да имаш поне 4 направени рисунки на мен от различни ъгли и пози.

–Какво....- каза едвам доловимо момчето, докато преповтори в главата си чутото и асимилира, че ще рисува чисто голо момче, а при тази мисал целия се изчерви.

–Ей, добре ли си? Топло ли ти е? Ехоооо, защо си толкова червен? Да кажа ли да повикат сестрата?- разтревоженото момче лееше въпрос след въпрос, докато размахваше ръцете си пред лицето на Джънгкук.
–А-а?К-какво... А д-добре съм! Просто се замислих за нещо и а-аз затова се изчервих...- каза едвам по малкия, като се засмя нервно и сведе глава.

–Уууу, бас залагам, че ще е нещо мръснишко и е свързано с мен!- възкликна въодушевено момчето, което все още стоеше зад статива- Е спокойно! Не си първия, нито последния. С такова невинно сладурче, като теб е почти невъзможно да не си представя нещата, които бих могъл да ти направя, а ти да стенеш името ми.

Куки бе толкова засрамен, че не каза нищо. Вместо това той изкара инструментите, с които щеше да работи, поглеждайки с тъжен поглед момчето.

[+]

Нещо ново което не е Yoonmin xd

Ще се радвам на мнение или критика