Вратата пред момчето се отвори, а пред него се показа Техьонг, който мигновенно го дръпна в жилището си.
Джънгкук едва не се спъна и не падна, но някак си Техьонг успя да му подаде упора.
-Защо се забави толкова?- изведнъж попшта от нищото Техьонг
-А?
-Питах, защо се забави?
-Ти какво очакваш? Хванах такси и дойдох, а да не говорим за трафика и многото ти стълби.
-Е и? Ако ме бяха нападнали до ся да си станал свидетел на престъпление!
-Ох боже, кажи защо ме извика!
-Първо не сме в манастир, но оценявам факта че ме смяташ за бог. И второ извиках те, защото трябваше да видя лицето ти. Много си хубав!
-Човече познаваме се от един ден!- отсече Куки.
-Да кажем, че се влюбих в теб от пръв поглед, а и не пречи да седнем и да се опознаем, нали?
-Мисля че достатъчно се опознахме като си показа прелестите пред мен!
-И все пак ти хареса...- ухили се мазно Техьонг, а Куки само завъртя очите си в раздразнение.
-Няма да коментирам! И може ли малко вода?
[+]
Сори за забавянето, но съвсем изключих, че обещах глава вчера.
YOU ARE READING
draw me - kth +jjk
Short Story-Какво има, хлапе? Защо не си започнал да ме рисуваш? - попита игриво Техьонг, който не получи отговор от сладкия първокурсник. Джънгкук само преглътна шумно и кимна като насочи поглед към голото тяло на момчето застанало пред него.