draw me - kth +jjk

IX

-НЕЕЕЕЕЕЕЕ- извика запъхтяно Куки - Било е само сън, само сън... К-който изглеждаше реалност... Тф!

Младото момче стана от леглото си и погледна към часовника, който стоеше върху нощното му шкафче. Малката стрелка показваше, че е три през нощта. Чон изпуфтя и разтърка дясното си око.

Усети боксерките си леко тесни и влажни.

-ПО ДЯВОЛИТЕ ЗАЩО ТОЧНО С НЕГО?!?

Куки бързо скочи от леглото и отиде да смени босерките си.

След това момчето отиде в банята, за да наплиска лицето си. Завъртя кранчето и зачака водата да се охлади. През това време се огледа в огледалото, а картините от сънят му се върнаха отново.

-Айшшш...- изпуфтя момчето, като започна да си удря леки шамарчета.

След като си наплиска хубаво лицето, с хладната вода, Куки се върна отново в леглото си.

Измина още един час, Чон още не бе заспал, вместо това стоеше и се взираше в белия таван на малката си стая. Не спираше да мисли за сънят си, ами ако наистина стане? Ако наистина Техьонг му налети или започне да го опипва? Как се предполага че трябва да реагира? Да му удари шамар? Не, прекалено насилствено, или поне така смяташе Куки. Да се направи че му харесва? Ще вземе да му прати грешни сигнали и ще си каже че има шанс за каквото и да е било. Може би игнорирането звучи като най- добрата опция, въпреки че дори и мозъкът му да игнорираше свалките на Те, сърцето му си знаеше своето. Изчервяваше се като домат. Странното беше, че не изпитваше нищо към него, тъй като не го познаваше от толкова много време, но имаше сексуално привличане. "Утре май ще отида на църква."

В край на сметна неусетно студентът се бе пренесъл отново в царството на сънищата. Този път не сънуваше нищо кой знае колко особено.

---

-ПЕДАЛ ОТВАРЯЙ!!!

-Каквооо...-измънка Куки под носът си, като се изправи със завивката си, ала не след дълго отново се просна на възглавницата си.

Въпросният човек не се отказа, продължи упорито да блъска по вратата.

-Добре де добре идвам...Човек в днешно време и в сънят му не го оставят на спокойствие.

Чон стана от леглото си заедно със своята завивка и бавно, но славно се завлече към входната врата на не толкова големия си апартамент под наем.

Щом стигна до вратата, Кук изпуфтя и отключи вратата.

-Оф ти ли си? Не умря ли вече?

- Ще ти се.

-Какво правиш толкова рано плъх такъв?

-От кога рано означава един на обяд смотано лайва такова, а и дойдох да ти подосаждам.

-Ъгх...

-Знам, знам и ти ми липсваше. Ставай и се измивай, чакат ни важни дела за вършене и бебета за целуване.- заяви възторжено Джимин.

-От кога стана супер герой?-попита заядливо Чон.

-От както ти стана гей.

-Ауч- отвърна Чонгук като се хвана за сърцето сякаш току-що бе уцелен с метален куршум.

Не след дълго по малкия се оправи и разчисти стаята си. Хем искаше да излезе, хем не гореше от особено желание. Ами ако срещнеше него? Ами ако нещо от сънят му наистина се случи?

-Джимин обещай ми нещо...- каза замислено Чонгук.

-Ъм, зависи какво...казвай!-отвърна объркано Джимин.

- Ако някога стане така, че целуна Техьонг... Сещаш се онзи перко дето ми налита от скоро... Заведи ме на църква, после накарай попа да ме изкъпе 3 пъти със светена вода и ме тикни в манастир до края на живота ми, ясно?

- Ама така не е честно, аз какво ще правя? А ти как ще оцелееш цял живот на сухо?

-Че аз кога не съм бил на сухо брат?- засмя се нервно Куки и го удари леко с юмрук по рамото - Хайде, пие ми се кафе, имам да ти разказвам интересни неща.

-Ооо, ама само с кафе няма да стане, искам и пуканки и...

- Добре де добре чревоугодник такъв, днес аз черпя! Ще ти взема каквото искаш. А сега ХАЙДЕ!!- отвърна бързо Чон и задърпа Джими към входната врата.

[+]
Uwuu нова главичка
Хорица бавно, но славно както казах си се връщам и също така ще гледам да си се подобрявам писането и прочие...

Та Исках да ви помоля отидете в профила на Monuyatt и и прочетете новия уан шот, защото е просто уоу и ще ви разчувства... поне това направи с мен *-*

Та за сега това е от мен, очаквайте още ъпдейт и и се надявам нещата които поставям тук да ви харесват^^

Оги🤟🤠🙏