-Боже толкова си хубав!- възкликна замечтано Техьонг.
-Да си бях взел хартиена торба...- измърмори Джънг.
-И това нямаше да скрие красотата ти слънце! Кажи ми нещо за теб, моляяя!- по голямото момче направи сладка гримаса, чакайки отговор.
-Че ти каза ли нещо за себе си?
-О, хайде де!- изписка Техьонг.
-Не!
-Добре де ще ти кажа нещо, от което малко ще се постреснеш или ошашавиш, затова остави чашата обратно на барплота.... Все пак това е кристална чаша от комплекта на мама.
Куки само направи възмутена гримаса, докато студената вода още изпълваше бузите му. И все пак момчето послушя по големия.
-Не мисля, че ще е много удачно да ти го казвам, та това ни е първата среща...
-Ние не сме на среща!- отсече Джънг.
-Ох, хубаво де, но засега го приеми! НИЕ СМЕ НА СРЕЩА И ТОЧКА!
-НЕ МИ ВИКАЙ!
-НЕ ТИ ВИКАМ, АЗ САМО ТАКА СИ ГОВОРЯ!А ТИ ЗАЩО МИ ВИКАШ?!?- незнайно защо след последната дума изречена от Техьонг и двете момчета започнаха да се заливат от смях
-Та какво щеше да ми казваш?- попита едвам Кук, докато избърсваше топлите си сълзи, възникнали от бурния смях.
-Да ти кажа не знам като какво точно си определя това, но един ден се чувствам повече като мъж, а друг ден повече като жена....- каза засрамено Техьонг, като сведе глава, докато докосваше връхчетата на показалците си.
[+]
Не го очаквахте нали ....
ПП: Сори ако има някъде грешки, ще си сложа цайсите и ще ги редактирам
👀✌💕
YOU ARE READING
draw me - kth +jjk
Short Story-Какво има, хлапе? Защо не си започнал да ме рисуваш? - попита игриво Техьонг, който не получи отговор от сладкия първокурсник. Джънгкук само преглътна шумно и кимна като насочи поглед към голото тяло на момчето застанало пред него.