Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

11%

След поредния ден усилени тренировки в Биг Хит, Юнги и Хосок се намираха в общата си стая в апартамента на момчетата. Юнги се беше излегнал на леглото, а Хоби седеше на фотьойла и си ровеше в телефона. Другото момче почти беше заспало, както обикновено.

- Хьонг, искам да те помоля нещо... - Обади се изведнъж Хосок.

- Ммм? - Проточи палусърдито, полувъпросително Юнги.

- Нали помниш, че се съгласих да бъда рапър вместо Ви, за да може той да изпълни детската си мечта да бъде певец?

- Хоби, давай направо. Не започвай от динозаврите - Юнги отвори очи и го погледна раздразнено.

- Така де... Просто казано... Ще ме научиш да рапирам, хьонг? - Хосок бе забил поглед в устройството в ръцете си, а бузите му поаленяха. - Смисъл, учителят е готин, старае си много, опитва различни подходи, но просто не мога да се справя... - гласът на вечно веселият Джей Хоуп сега беше тих и сериозен. Той не можеше да събере сили да погледне към приятеля си, затова остави думите да заглъхнат и продължи да се визира невиждащо в телефона си.

В стаята настъпи продължителна тишина, която само притесни още повече Хоби.

- Хоуп... - промълви накрая Юнги, надигна се до седнало положение и изчака другото момче да вдигне поглед от екрана. - Ти ебаваш ли се? - попита накрая, щом очите им се срещнаха.

- Не, естествено - Джей Хоуп се изчерви още повече, но не успя да отклони поглед от този на Юнги.

- Човеек, това изисква толкова много усилия - измрънка чернокоското и се отпусна обратно назад, затваряйки отново очи.

- Но... Ти си единствената ми надежда - изрече тъжно Хоуп и направи кучешки очички.

- Пак се опитваш да докараш сладка физиономия, нали? - попита развеселено по-големият, без да си прави труда да го поглежда.

- Позна - ухили се Хоуп и двамата избухнаха в смях.

- Защо не питаш Намджун? - попита Юнги, щом спряха да се смеят.

- Мислех си го. Но просто, той е твърде... Респектиращ? Ох, не знам, просто искам ти да ме учиш - заключи Хосок, загаси устройството и го остави на облегалката  до себе си.

- Намджун - респектиращ - Усмихна се подигравателно чернокоското. - Верно си добър в разправянето на вицове. Той е твърде голямо мекотело. - Прояви отново острия си език Юнги.

- Може и да си прав. Но не това е темата в момента - напомни Хосок.

- Знам, знам. Помня. И отговорът е не, не мога да го направя. Сигурен съм, че ще се справ-виш - на последната дума Юнги се прозя широко и намести по- удобно възглавницата под главата си.

- Но хьонг-

- Няма хьонг - прекъсна го грубо чернокоското. - Първо, по-голям съм само с година, второ не мога да те науча или по-точно не искам, твърде трудоемко е. Учителят е достатъчно добър, просто тренирай и в някакъв момент ще стане. А сега ме остави да си почина. Уморен съм - И Юнги зае обичайната си поза за сън, присвивайки крака и слагайки ръце под главата си, показвайки, че повече няма да говори.

- Ясно, Юнги - промърмори тихо Хосок, взе си телефона и излезе от стаята. В коридора срещна Джимин, заговори се с него и двамата отидоха в хола, да търсят нещо за ядене в хладилника.

×°°°×°°°×

Въпреки, че на уникалната корица, за която отново благодаря на sadreamer_01 ,Юнги е със синя коса, в тази история е черна. Все пак действието се развива преди дебюта им ~

I hope you like it... Ако някой изобщо чете...