Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

10%

Зарязаха тъпия филм след петнайсе минути. Юнги го определи като "безобразно драматичен" и "напълно ненужно създаден". Изключиха телевизора, Хоби се подпря по-удобно на дивана и момчетата се заговориха за всичко и нищо. Разговорът беше успокояващ и приятен, от онези, които ти носят топлина и имаш чувството, че са безкрайни.

- Какво става между теб и Джимин напоследък? - попита по едно време Хоби. Усети се какво е казал, чак след като изрече думите и моментално се изчерви. Добре че Юнги се бе излегнал по- гръб в момента и не можеше да го види.

- Какво да става?

- Не знам. Изглеждате по-близки...

- Струва ти се. Просто го опознавам. Той дойде преди няма и два месеца. Не е тренирал с нас.

- Човек, даже Намджун е забелязал, че прекарвате много време заедно - настоя Хоби.

- Да, пита ме преди няколко дни. Всъщност всички по ред ме питате. Какво ви става, за Бога? - Юнги повиши тон и се изправи до седнало положение, поглеждайки Хосок гневно.

- Не знам. Озадачени сме предполагам. Лайк, това си ти... Ти не си мил с никого, не се интересуваш от никого, постоянно си затворен в своя си свят и само пускаш гадни коментари от време на време. А с Джимин си мил, усмихваш се, гледаш го сякаш е бог, прегръщаш го и го докосваш постоянно... - Хосок никак не искаше да казва всичко това, просто в момента, в който започна, вече не можеше да спре. Осъзнаваше, че думите му звучат раздразнено. Кого залъгвам? Беше си чиста ревност.

- Хоуп... 

- Извинявай - Хосок още не бе поглжедал към Юнги. Взираше се в стената пред себе си и се чувстваше ужасно засрамен от себе си. - Не знам какво ми стана. 

- Аз пък мисля, че знам - по-малкият усети усмивката в думите на чернокоското и се обърна да го погледне, за да се увери, че той наистина се усмихва. Сладка, леко подигравателна усмивка. Хосок побърза да отклони поглед.

- Ами тогава, ако обичаш, осведоми ме. Да знам и аз - каза неуверено, несигурен защо продължава да задълбава в тази посока. 

Юнги се плъзна от дивана и седна до него. След това се протегна и нежно хвана брадичката му с пръсти, обръщайки лицето му  към себе си.  Впи поглед в този на Хоби, който се почувства омагьосан и въпреки желанието да отмести очи, не успя да ги помръдне дори на милиметър. Чернокоското се приближи , докато не застана на сантиметри от него и каза тихо:

- Ревнуваш - гласът му беше по-дълбок от обикновено и прекалено секси, ако питате Хосок. И под прекалено, става дума за онова прекалено, което трябва да бъде забранено със закон.

- Н-не е в-вярн-но -изрече на пресекулки Хосок. Да отбележа за протокола, че и той не си повярва. Да не говорим за Юнги. Той само се усмихна още по-широко.

- Значи няма да има никакво значение, ако направя това - произнесе бавно със същия тон от предишната реплика и преди Хосок да разбере какво става, Юнги бе притиснал устни в неговите. Устните на чернокоското бяха неравни и топли, много топли. След няколко секунди той ги раздвижи настоятелно. Инстинктивно, Хосок отвърна и скоро Юнги беше вкарал езика си в устата му и я изучаваше. Когато им свърши въздухът, Юнги се отдръпна, но преди това захапа леко долната устна на Хоби. 

×°°°×°°°×

😇😊😇

Знам, целувката не струва.

😇😊😇