Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

13%

Двамата се гледаха втренчено. По-малкият се беше изчервил до много ярко червено и все още не можеше да възприеме факта, че това, за което мечтаеше от толкова време, току-що се беше случило. Другият пък изглеждаше като доволно коте, което току що бе изяло цяла купа сметана - очите му проблясваха леко, езикът му се стрелкаше, облизвайки устните си и мека усмивка играеше по тях.

- Е, мисля, че доказах, че ревнуваш - изрече накрая доволно Юнги и се засмя.

- Н-не си - заинати се Хосок.

- Искаш ли да повторя? - попита го Юнги с блеснали очи.

- Няма н-никакво значение за мен - отвърна Хосок, отново без да си вярва. И въпреки това гледаше предизвикателно Юнги. Той от своя страна веднага се приближи и попита шепнешком:

- Напълно ли си убеден?

- Д-не - Хосок се засрами, че въпреки всичко истината излезе наяве, извърна поглед и наведе лице.

- И аз така си помислих - подсмихна се чернокоското.

- З-защо го направи?- попита тихо след малко Хоби.

- Защото исках - отвърна простичко Юнги. По време на краткото мълчание, той се беше настанил по-удобно на пода до Хосок - седна плътно до него ,така че раменете и бедрата им да се докосват, облегна се удобно назад, сви крака, който не се докосване до другото момче , и подпря ръката си на него.

- Искал си...

- Защо? Не може ли? Не си пролича ти да не искаш, нали знаеш?

Хоби го погледна за секунда и видя, че Юнги също го гледа, спокоен и все още леко усмихнат. Бузите на по-малкия продължаваха да пламтят и той побърза да отмести очи.

- Хоуп - повика го чернокоското, след като стана ясно, че другото момче няма да каже нищо.

- Ммм? - проточи накрая Хосок.

- Няма нищо между мен и Джимин.

- Аха.

- Сериозен съм. Просто ми трябваше нещо, което да ме разсейва, иначе щях да ти скоча някой ден в някой коридор. А наистина него почти не го познавам, затова реших да го заговоря и се оказа, че е приятен събеседник. А го доксвам толкова често, защото е супер мекичък и просто не мога да се стърпя. Спри да ме гледаш толкова ококорено, ще ти паднат очите от очните кухини - намигна му Юнги.

- Н-но... Т-ти... Каза, че ме харесваш...

- За да бъда точен, казах, че ми се искаше да ти скоча в някой коридор. Но, дап. Точно това имах предвид - усмихна се широко Юнги.

- Ам-ма... - едва успя да промълви Хосок.

- Какво?

- Т-ти харесваш м-мен...

- Това вече го чухме~.

- Н-но... Н-но... Защо, за Бога?

- Правилно питаш Оня горе. Аз не знам. Просто те харесвам - Усмихна му се сладко Юнги.

- И какво толкова ми харесваш? - Хосок се почувства безумно горд, че успя да изрече цяло изречение без да заекне.

- Не знам. Всичко. Фактът, че си вечно усмихнат, че си грижовен към всички, че винаги търсиш позитивното и се стараеш да ни успокоиш, когато сме изнервени. Това, че не ме скастряш на всяка реплика, смееш се на шегите ми, говориш си с мен нормално въпреки хапливите ми думи. Много си сладък, когато рапирането те затруднява, и си безумно секси докато танцуваш. Дори и движението да е просто, когато ти го правиш, изглежда секси. Освен това въпреки очевидните ти чувства към мен, нито веднъж не ме притисна, не го изръси ей така, от нищото. Просто се опитваше да се държиш нормално. И това те правеше още по-сладък. И да не забравяме, всеки път, когато се чувствам готов да се откажа, независимо дали от цялото това нещо с групата или просто от писането на някоя песен, когато си поговоря с теб или дори само те погледна, моментално се чувствам по-добре. Не случайно предпочитам да те наричам Хоуп. Ти си моята надежда.

×°°°×°°°×

Не са ли сладки?

Бтв, довечера ще кача последната част ~~