Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

14%

Прекараха по същия начин още десетина съботи. Определено беше полезно за Хосок - напредъкът му беше огромен. Стилът му приличаше малко на този на Шуга, но естествено не беше напълно еднакъв. Най-малкото, Хоби не можеше да рапира толкова бързо. И въпреки това беше доволен. Опитаха и други песни, но също така Юнги му предложи заедно да донапишат и Satoori rap. Това също помогна много на Хосок да усети римата, ритъма, силата на думите в рапа. Бяха завършили "полемичния диалог" и сега Шуга бе решил да даде текста на Намджун, за да опитат да я завършат и да я предложат после на продуцентите.

В момента Хосок седеше на дивана в тъмния и празен апартамент на момчетата и се взираше в нищото, мислейки за различни неща. Беше Коледа. Всички бяха заминали по домовете си. Семейството на Хосок обаче бяха заминали за празниците в чужбина и за съжаление той нямаше как да се присъедини към тях - от компанията не го пускаха, скоро предстоеше дебютът им, а и щеше да изпусне много от тренировките.

Преди час беше говорил с родителите и сестра си по телефона - те му разказаха как си прекарват, а той им сподели за забързаното ежедневие и купищата емоции обзели групата с наближаването на дебюта. Накрая обаче трябваше да затварят, защото те имаха планувана екскурзия в града, в който бяха отседнали и трябваше да тръгват.

Хосок се излегна настрани и се замисли, струва ли си да стане, за да светне лампата. Честно казано, изобщо не беше в настроение. Не само защото беше останал сам на Коледа. Напоследък Юнги и Джимин си бяха станали наистина близки и това малко или много дразнеше Хоби. Кого залъгвам? Направо се раздираше от ревност. А и съботите, прекарани с Юнги, не помагаха да забрави чувствата си към него...

Обичаше времето, прекарано само с него. Тогава Юнги не беше чак толкова груб, усмихваше се по-често и сякаш се отпускаше, което за Хосок означаваше, че другото момче му има доверие и се чувства добре в компанията му. Което беше хубаво. Само че вероятно означаваше, че Юнги го приема просто за много добър приятел...

Хосок се намръщи на негативните мисли, стана бързо от дивана, светна лампите и отиде в кухнята, сипвайки си чаша вода. В хладилника имаше храна, сготвена от Джин снощи, специално за Хосок. Никой не беше доволен, че го оставят сам, но пък и не искаха да пропуснат времето със семействата си. И без това ги виждаха толкова рядко.

Телефонът му извибрира. Съобщения от Джимин, Техюнг и Джин. Честитяха му Коледа, питаха го как е и се извиняваха отново, че не са с него. Хосок им отговори набързо и се усмихна леко при мисълта, че не го бяха забравили. Наистина харесваше тези момчета. Харесваше всички от групата. Бяха свестни, старателни и перфекционисти, но освен това знаеха и как да се забавляват. Наистина си пасваха добре.

Тръгна отново към общия хол, решен да си пусне някой филм.

Тамън беше включил телевизора и прехвърляше програмите, когато телефонът му извибрира отново. Вероятно следващия мембър, който му честитеше празника. Хоби взе телефона и го отключи. За негова огромна изненада, съобщението беше от Юнги и съдържаше само две думи:

Suga: Как си?

Хосок се вторачи в екрана, опитвайки се да разгадае значението на тези две срички.

Suga: Сега игнор ли ще ми биеш?

Хосок си представи тона и физиономията на Юнги, докато бе писал последния ред и се засмя.

Не, просто се учудих, че ми пишеш, хьонг.

Suga: Сигурен съм, че не съм първия.
А сега смяташ ли да ми отговориш?

Малко тъжен...
Но няма значение.
Ти как си? Как върви празникът?

Юнги му сийна и не написа нищо в отговор. Хосок гледа телефона няколко минути, очаквайки все някакъв отговор, но такъв не получи, така че просто загаси екрана и го метна на дивана. Върна вниманието си върху телевизора и скоро намери един приличен коледен филм, с непрекалено количество романтика.

×

°°°×°°°×

Хора, гризе ме съвестта след последната глава. Така че днес ще има три глави, вместо плануваните две 😊😇😇

Но, за съжаление, това означава и че по-бързо ще стигнем до края...