Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy

7%

Час по-късно, по време на големия спор между главния герой и най-добрия му приятел, дали все пак трябва да отиде при момичето, което харесва и да й даде подарък за Коледа, на вратата се позвъни. Хосок се стресна малко, тъй като изобщо не очакваше някой да дойде. Вероятно някое от момчетата му беше изпратило коледния подарък по пощата и сега му го доставяха. С лека усмивка, Хосок стана и отиде да отвори.

- Здрав- - мъкна по средата на думата, защото чак тогава осъзна, че пред него не стои куриер, а Юнги. С дебело яке, шапка, и зимни бутуши. Бузите му бяха зачервени от студа, а в ръката му имаше торба, от която се разнасяше миризмата на печено пиле.

- Значи дори няма да ме поздравиш? - повдигна въпросително вежда Шуга и пристъпи напред. Хосок схвана намека и отстъпи, правейки му място да влезе.

- К-какво правиш тук? - попита Хоби след като Юнги събу обувките си и закачи якето на една от закачалките.

- Домъчня ми за общежитието и реших да намина... Дойдох да ти правя компания, какво друго? - попита раздразнено чернокоското.

- Ама, Коледа е семеен празник. Трябва да си при семейството си. И без това нямаме много възможности да ги видим. А занапред ще е все по- така - настоя Хосок, вървейки след Юнги към хола.

- Бях при тях. И те са напълно съгласни, че е по-добре да прекарам празника с теб, отколкото да те оставя сам - отвърна твърдо Юнги, остави плика на масичката пред дивана и се просна на меката мебел, заглеждайки се в екрана. Беше облечен с черни впити панталони и тъмнозелен пуловер, който му беше малко голям, а когато се излегна на дивана се вдигна и разкри част от бледата му кожа и плочките му. Погледът но Хосок се залепи за това място и му отне известно време да успее да го премести. За щастие, Юнги се беше загледал във филма и не му обръщаше внимание.

- Благодаря, че дойде - обади се накрая тихо Хосок, приближавайки се до дивана и сядайки пред него. Все пак Юнги беше легнал отгоре...

- Тихо там. Опитвам се да схвана смисъла на филма. По-голяма сапунка не намери ли? - попита хапливо Юнги, но по устните му пробягна усмивка, която не остана незабелязана от другото момче.

- Неп - отвърна тихо то и също се усмихна.

×°°°×°°°×

Как ще се почувствате, ако ви кажа, че това е последната част?

Дишайте

Някой забеляза ли заглавията на главите?

До тук се събират 65%.

Така че....

Това не е краят.

В началото наистина беше, но ми стана гадно да свърши до тук и го продължих.😇😇😇
И changkyun__ми е свидетел, че съм ангелче. На нея мрънках, че искам да го довърша 😊😊