Две седмици по-късно Хосок вървеше угрижен по коридора, водещ от залата, в която се упражняваха да пеят и рапират, към съблекалните, където бяха нещата му. Трябваше да вземе дрехите от седмицата и да ги изпере, но в момента други грижи бяха изтрили усмивката от лицето му. Наистина не можеше да докара рапа. Скоростта, ритъма - ритъмът, който винаги му е бил най-лесното в танците - всичко му бягаше. Той въздъхна тежко.
- Вечно ухиленият Джей Хоуп, надеждата на групата, изглежда безнадежден. Светът свършва - Чу се един много познат глас в коридора.
- Шуга - обърна се Хосок и видя бледото момче да върви към него. Бяха му измислили този прякор преди няколко дни, но наистина му отиваше и на Хосок му харесваше, така че бързо свикна да го нарича така.
- В цялото си величие. Наистина е зле, нали? - по-ниският се изравни с него и двамата тръгнаха заедно към съблекалните.
- Чу ли? - попита тихо Хосок.
- Само края. Но ми стана ясно - Юнги не гледаше към него, което позволи на Хосок да си го оглежда на воля. Още откакто се запознаха, изпитваше привличане към него, но напоследък това чувство се засилваше все повече. Хоби изучаваше с поглед меката му, бледа кожа, вечните полуторбички под очите от недостатъчно сън, въпреки че спеше най-много от всички, напуканите устни, от които излизаха все хапливи реплики и невероятен рап.
- Стига си ме зяпал - обади се Юнги, щом стигнаха до съблекалните.
- Не т-те з-зяпам - заекна Хосок.
- Напротив, зяпаш ме - двамата влязоха в помещението, Джей Хоуп се насочи към шкафчето си, а Шуга седна на пейката малко встрани, изчаквайки го да си събере нещата.
- Както и да е - Хосок беше благодарен, че в момента е с гръб към Шуга и той не можеше да види леко зачервените му бузи. - Защо дойде?
- Ами, представѝ си, бях решил, с моето безкрайно добродушие, с което ти си добре запознат, да ти предложа някаква помощ. Но и без това не горя чак толкова от желание, а като гледам и ти, така че направо ще си тръгна - въпреки заядливите думи, чернокоското не мръдна от мястото си на пейката.
- Ооо... - проточи Хосок. Зае се да тъпче дрехите в един сак, като се престори, че е потънал твърде много в действието, удължавайки времето за отговор.
- Е, ще приемеш ли или не? - попита го Юнги след малко.
- Представям си колко зле съм се справил, че да ми предложиш да ми помагаш - Усмихна се насила Хосок, взимайки вече пълния сак и обръщайки се към приятеля си.
- Честно казано - не чак толкова зле. Просто точно тази техника... Да кажем, че ще ти е много трудно да успееш с нея.
- Според учителя това е правилният начин.
- Сигурно. Но не е правилният за теб - Юнги го гледаше право в очите и говореше напълно сериозно.
- Предполагам си прав - измърмори Хосок.
- Хоуп, казвай вече, ще ти помагам ли или да отивам да си доспя - попита раздразнено чернокоското след поредното не особено кратко мълчание.
- Д-добре, съгласен съм. Всъщност съм благодарен, но това е друга тема - засмя се нервно другото момче.
- Окей. Сега остава да намерим време и за това. Ще измисля нещо, спокойно - И Юнги го дари с една от редките си усмивки.
- Б-благодаря - не беше обичайно за Хосок да заеква, но ето че го правеше за втори път в две поредни изречения.
- Добре, стига си ме зяпал, да тръгваме, защото наистина имам да си доспивам - обади се накрая Юнги и стана от пейката, тръгвайки към изхода на залата. Хосок го последва безропотно:
- Как мина тренировката за танца?
Хосок беше излязъл веднага, щом треньора им прецени, че е готов - което беше почти в началото. Все пак основната страст на Хоби бяха танците - танцуваше отдавна, бе учил в школата на Сенгри от Бигенг и наистина, танците му се отдаваха.
- Не питай. НамДжин пак се излагаха. Тия двамата са големи дървета. Заради тях удължиха тренировката още половин час...- започна да се оплаква Юнги.
Хосок само се засмя и двамата продължиха заедно към общежитието - Юнги се оплакваше и разказваше идиотските ситуации, в които НамДжин бяха попаднали по време на тренировката, а Хосок се смееше и тайничко го наблюдаваше, наслаждавайки се на времето, само за двама им.
×°°°×°°°×
Хосок наистина е учил в школата на макнето на Биг Бенг...
Чувствам се длъжна да го кажа 😅😅
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Will you teach me, hyung? // YoonSeok // boy × boy
Короткий рассказХосок има проблеми с рапирането и се обръща към Юнги за помощ. Устатият чернокоско обаче никак не е навит да губи от ценното си време за сън. Докато не чува колко зле всъщност се справя Хосок. Предлага му помощ, а по време на уроците, Хоби се влюбва...