Be mine

2

Тае се събуди отпочинал за пръв път от много време. Беше щастлив от този факт. Погледна часовника си и усмивката му изчезна. Осъзна че закъснява. Това не биваше да се случва,защото успеха му бе беше един от най-добрите и нямаше да завърши ако изпуска часове. Влезе в банята изми си зъбите след което излезе от банята грабна раницата си в която имаше само една тетрадка и химикал. Слезе по стълбите по точната дума е прескочи стълбите. Отвори вратата заключи и потегли към училището. Тази сутрин отново пропусна хранене той не се хранеше и това му вредеше. Беше отслабнал наистина много.С бързи крачки той вървеше и почти беше стигнал. Щеше да отиде за 3 час,но все ще отиде.

Срещу него раздразнен,че е закъснял вървеше не кой да е а Джеон Джънкук. Той никога досега не е пропускал час. Винаги и бил с отлични оценки. Макар и за годините си той знаеше много повече от колкото трябва.Родителите на Джънкук са до него те винаги са искали синът им да стане лекар. Неговата мечта обаче не тази. Той иска да стане певец,но кой ли го пита.

Джънкук продължаваше да върви докато не се сблъска отново със забързания Те.

-Пак се срещаме!-усмихна се Джънкук.-този път вместо да се ядоса. Той се усмихна. Беше щастлив,че отново вижда това момче.

-Ами да!-усмихна се Те.

-Нека се запознаем както трябва. Аз съм Джънкук!-подаде ръката си Кук.

-Аз съм Техюнг!- подаде ръката си напред и стисна ръката на Кук.

-Аз исках да ти се извиня за вчера. Не трябваше да ти викам.-продума Куки и наведе глава.

-Няма нищо аз също трябва да се извиня,че те полях с колата си.

Двамата се засмяха и влязох в сградата на училището. В коридора те се разделиха защото бяха в различни посоки. Казаха си едно бързо довиждане и всеки потегли на където е.

Те вървеше забързано към кабинета по математика и веднага щом стигна той влезе. Всички го погледнаха той мразеше това чувство. Огледа се из стаята и забеляза притеснения поглед на най-добрият си приятел. Господина му говореше нещо,но той не му обръщаше внимание. Приближи се до чина на който седяха двамата и седна на свободния стол. Юнги също му говореше нещо,но той и на него  не отговаряше. Часът вървеше а Те не беше казал нищо. По големия наистина се притесняваше,но не искаше да го притиска. А колкото до Тае той беше щастлив мислеше си за Джънкук на лицето му изгаря усмивка. Истинска усмивка,която никой не беше виждал от наистина много време. Най-изненадан беше приятелят му той също беше щастлив че Техюнг се усмихва. Звънецът прекъсна мислите на Те за Кук и двамата с Юнги излязоха от кабинета. Докато вървяха към следващата стая на Те му стана много зле преди да успее да се подпре някъде му причерня пред очите и припадна и при падането си удари главата в земята много лошо.

Всички които бяха в коридора видяха това. Кук също го видя и нещо в сърцето му се спука. Той побягна към него и веднага клекна до него. Юнги се опитваше да го свести,но нищо не ставаше.

Джънкук много бързо се отказа просто изкрещя на Юнги да извика линейка.

По големия извади телефона си и извика бърза помощ. През това време Кук взе Те на ръце и всички ученици събрали се наоколо му направиха път да мине. Той се насочи към изхода следван от Чим и Юнги които бяха наистина притеснени. Веднага щом излязоха линейката беше там те се качиха и потеглиха към болницата. Кук стоеше и трепереше. Той не знаеше защо му пука толкова. Та той не го познаваше. Единственото което знаеше за него е името му. Не след дълго пристигнаха в болницата и вкараха Тае в една стая. Останалите останаха отвън. Юнги изкара телефона от джоба си и набра номера на сестрата на Те. След като и каза какво е станало тя каза,че ще дойде веднага. Между трите момчета имаше неловка тишина. Юнги се чудеше защо Кук се затича така и се притече веднага на помощ. Имаше толкова много хора,но не те а той. По големия седеше и наблюдаваше Джимин. Не можеше да не го погледне все пак го харесваше толкова много,но се опитваше да не го гледа заради те. Все пак най-добрият му приятел е в болница. Почакаха още половин час,а през това време дойде сестра му. Тя беше ужасно притеснена. Не можеше да си представи да загуби единствения си човек. Плачеше и трепереше цялата,а това късаше сърцето на момчетата. Кук не се сдържа и просто я прегърна. Тя отвърна на прегръдката и се разрева повече. Тя не го познаваше,но това че беше там значеше много за нея.

Почакаха още малко и доктора излезе от стаята.

-Родителите на Ким Техюнг тук ли са?-попита доктора гледайки в някаква папка.

-Не аз съм му сестра родителите ни починаха!-каза Дехюн като изтри сълзите си.

-Ами госпожице припаднал е защото не е ял. Знаете ли от кога не е се е хранил?

-Ами не!Той винаги ми казва,че  се е нахранил.

-Ясно!Съветвам ви да го пратите на психолог. Заради състоянието му. Той е в депресия,също така забелязвам, че се реже. Наистина послушайте ме.

Всички чуха това и на Кук му стана зле. Зачуди се защо ли е в това състояние. Прииска му се да разбере,защо е така. Доктора каза,че може да влязат да гп видят и те влязоха.

Там те видяха едно момче с тръбички по тялото и превръзка на главата. Той беше силно изненадан да види Кук и Чим там,но неможа да скрие усмивката си. Опита се да каже нещо,но сестра му го прекъсна.

Ето я другата глава. Незнам какво се получи. Ама се надявам да ви е харесала.
KPOPfan1997
И кажете дали ви харесва новата корица