Be mine

9

Тае и Кук се събудиха развълнувани. Макар и да бяха на училище,но радостта им не беше за това,че ще имат часове и може да ги изпитат,а че ще се видят и по важното Те ще ходи в Куки. И двете момчета бяха притеснени все пак искаха да признаят чувствата си на другия.

Те се оправи на бързо и изхвърча от тях. Остави сестра си в недоумение,но не му пукаше просто трябваше да се разбърза,защото щеше да закъснее отново,а не искаше това. Не след дълго пристигна в училище където го чакаше Юнги.

-Хайде бе!Къде се губиш.-каза Юнги и го перна зад врата.

-Малко се успах!-каза Тае и потърка вратът си заради удара.

Двете момчета вървяха забързано към стаята и по пътя мернаха Чим и Кук искаха да ги поздравят,но нямаха време щяха да закъснеят,а имаха История. По този предмет и двамата бяха зле. Изкачиха стълбите със скоростта на светлината.  Точно преди да бие звънеца те влязоха и се настаниха на местата си. Госпожата ги погледна и върна погледа си на дневника.

-7 номер на дъската!-каза тя с отвратителния си глас.

Тае бавно се изправи и се завлачи към дъската. Щом стигна се обърна към нея и хвана ръцете си зад гърба.
Госпожата му задаваше въпрос след въпрос,но той не можеше да отговори.

-Виж сега! Ким Техюнг вземи се в ръце! Нещата не може да продължават така. Ако продължаваш да не учиш няма да завършиш. Родителите ти трябва да са слепи,за да не те виждат. В много лоша посока си поел,момченце.

При споменаването на родителите му Те спря да я слуша. Болеше го! Той знаеше,че те не се гордеят с него,но мразеше да ги намесват в такива спорове. Щеше да се разреве пред всички. Той не искаше това. Просто той знаеше,че е разочарование,но се опитваше.  Единствените неща за които живееше бяха сестра му, Юнги и Куки.

Юнги се ядоса и се изправи при което всички го погледнаха странно. Той се запъти към Тае и го хвана за качулката на анурака. Завлачи го към изхода на стаята и с един замах отвори вратата. Двамата се запътиха към покрива на сградата и веднага щом се озоваха там Те пусна сълзите си. Не му се живееше,обаче не беше такъв егоист мислеше за малкото си близки хора които има. Знаеше какво ще им е на тях ако си замине. С ръкава на горницата си той изтри сълзите си и се обърна към Юнги и просто го прегърна. След това го пусна и се запъти към изхода на училището решен,че ще се прибере вкъщи и ще се приготви за ходенето в къщата на Джънкук. Тогава щеше да си признае чувствата. Не можеше да чака повече.

Здравейте! Това е новата глава. Знам че е кратка и че я качвам късно просто ми е много натоварено в училище и не се наспивам добре. Опитвам се да насмогна, но не успявам! Вие знаете,че ви обичаме!❤❤❤❤KPOPfan1997