Be mine

4

Извади устройството от джоба си и го погледна. Видя, че майка му го търси. Дръпна зелената слушалка и заговори.

-Къде си? Защо още не си се прибрал?

- Идвам си. Почти съм до нас.– измърмори ядосано.

-Хайде по-.....

– Чао!

Джънгкук веднага прекъсна майка си и затвори. Прибра телефона си и продължи по пътя си.
А докато Кук вървеше към тях при Те не бе по различно. Само където той, вървеше към стаята си, преял и готов да заспи само като подуши възглавницата си. Преди това каза на Дехюн едно "лека", тя също му го каза и след това тръгна да изкачва стълбите. Внимавайки да не се препъне в собствените си крака.

Когато стигна, отвори вратата, влезе и я затвори. Тръшна се на леглото. Започна да се върти.... а дори не знаеше защо!? Имаше си много причини, но едно е сигурно.... Прави го зареди Джънгкук. Радваше се за първи път от толкова време, радваше се че най-накрая се запозна официално с него.... С човека, който харесва от толкова много време.
Те реши, че е крайно време и да му пише. Стана от леглото и си взе телефона. Намери Джънгкук и му писа.

Техьонг:
Здравей!~

Той зачака да види дали Кук ще му отговори. И след минута, две стана това.

Джънгкук:
Здр~~

Радостта отново се появи. Те се усмихна широко и започна да пише.

Техьонг:
Какво си правиш?

Джънгкук:
Прибирам се. Ти?

Техьонг:
Още ли не си се прибрал. Малчо хайде по-бързо!

Джънгкук:
Спокойно де! Аз вече съм пред нас.

Техьонг:
Предполагам трябва да те оставям...

Джънгкук:
Кой каза това? Ако може не ме, защото и без това ми е много скучно.

Техьонг:
Наистина?

Джънгкук:
Дап!

Техьонг:
Добре Куки: <3

Джънгкук:
°*° Те....

Техьонг:
Дааа...

Джънгкук:
Искаш ли утре да излезем? °*°

Те не можеше да повярва на написаното. Толкова се зарадва, че чак извика "ДА" от щастие, но за да изглежда по нормален се успокои и отново се записа.

Техьонг:
Съгласен. Към колко и къде?

Джънгкук:
Към да кажем 11:00 и ако искаш в парка.

Техьонг:
Добре! Ще те чакам там.

Джънгкук:
Добре.

И при двамата имаше щастлив момент. В този миг сърцата им препускаха. Не можеха да повярват, че най-накрая ще си говорят заедно, ще се смеят заедно, ще се гледат.... Всичко това ще го правят заедно! И най-важното..... ще бъдат сами.

Техьонг:
Ами щом ще се виждаме тогава аз ще лягам, за да стана навреме.

Джънгкук:
Добре и аз.

Техьонг:
Лека Куки! <3

Джънгкук:
Лека Те! <3

Двамата легнаха с усмивка на лицето.

Ето я новата глава. Надяваме се да ви е харесала. Обичаме ви и който е навън да внимава,че неска е страшно😂😂.KPOPfan1997