Be mine

5

Нахалното слънце си проправяше път до красивото лице на Техюнг. Той недоволно се размърда из мекото си легло. Бавно отвори очи и збръчка нос,защото слънцето му печеше право в очите. С големи усилия той се надигна от леглото и дръпна щорите. Мислеше си отново да заспи,но се сети,че има среща с любовта на живота си. Глупава усмивка се лепна на лицето му щом се сети за Джънкук. Погледна часовника на ръката си и установи,че е още едва 9 часа. Той имаше време и нямаше да бърза. Влезе в банята за сутрешните си процедури и веднага щом излезе се запъти към кухнята. Там го очакваше сестра му,която правеше гофрети. Затича се към нея и я прегърна. Тя се стресна,защото не бе очаквала нейният брат да стане толкова рано. Дехюн се обърна и го пипна за челото,за да види дали не е болен случайно. Щом установи,че не е си махна ръката от там.

-Те защо си станал толкова рано?Това не е присъщо за теб.-зачуди се Де.

-Ами,защото имам среща!-усмивката му стана още по голяма.

-Ама...С кого?

-С момчето което беше в болницата!Онзи който прилича на зайче.-замечта се Те.

-Ама ти нали харесваше Джънкук. Какво стана с него?

-Ох,божеее той е Джънкук!-засмя се Тае.

-Аааа...-след него и сестра му се засмя.

Двамата се смееха и ядяха,когато Те усети,че ще закъснее. Като стрела се затича към стаята си и в бързината събори стола на който седеше. Обаче той нямаше време да се връща и да го оправя. Беше притеснен чудеше се какво да облече. Накрая реши да не се старае толкова. Все пак не искаше да изглежда все едно е търсил много време какво да облече. Взе от гардероба си чифт сини дънки и тениска. Нахлузи ги и излезе. Щеше да си хване такси до парка,защото не беше особено близко до него.

Щом пристигна там завари Кук на една пейка да си гледа в телефона. Той беше облечен като него. Буквално като него. Те бавно се приближи към Кук.

-Здравей,Джънкук!Съжелявам,че закъснях!-усмихна се извинително Тае.

-Здравей и не се притеснявай!Аз подраних малко.-Куки се изправи и прегърна Те.

ТеТе се изненада,но не го показа. Бавно обви ръцете си около него. И на двамата сърцата им биеха много силно. Имаха чувството,че ще изскочат. И двете момчета бяха щастливи. Имаха чувството,че са сами на този свят. Не ги беше грижа за нищо друго освен от другия. В тази прегръдка се чувстваха сигурни. Никой не можеше да им направи нищо. Кук бе забравил за родителите си които го ръчкаха да стане лекар. А Те бе забравил за болката. Едно толкова малко нещо,но толкова важно и за двамата.

Кук не знаеше какво се случва. До сега не бе изпитвал такива чувства и му беше непознато,но му харесваше,а колкото до Те той всеки момент щеше да припадне. Бе мечтал толкова дълго за това. Бе го сънувал толкова пъти,но не си представяше да се случи наистина.

И двамата решиха,че е достатъчно и решиха да се отделят един от друг. Кук и Те просължиха надолу по пътеката,като си говореха за разни неща. Споделяха си детството си. Те разказа на Куки за родителите си и за живота си и се разплака на няколко пъти,но сега Кук беше там и го прегръщаше. Само Юнги знаеше историята,защото беше едиствения му приятел. Той също го бе прегръщал,но от Джънкук беше различно. След разказите и на двамата беше станало много късно. Дехюн сигурно се беше притеснила и Те трябваше да тръгва.

Разделиха се точно пред пейката на която се срещнаха и Тае потегли към дома си. Щом пристигна и влезе той видя непознат човек в къщата си. Загледа се в него и разпозна,че това е съседа им по който сестра му си пада. Двамата си говореха и въобще не го бяха забелязали. Изведнъж се изправиха и момчето целуна сестра му. В момента в който се обърнаха го видях. Те стоеше и ги гледаше,а сестра му се вцепени.

-Виж Те,А-аз мога да обясня!-заекваше тя.

-И да не можеше пак щеше да ми обясниш.-каза Те и изпрати с поглед момчето до вратата. То разбра намека и излезе. Двамата седнаха на дивана.

-Дехюн,говори!-каза Тае.

Ам-ми той....

Ето я главата. Надяваме се да ви е харесала.Обичаме ви❤❤❤KPOPfan1997