Break the rules

Бях в капан от телата на братята Салваторе. Мечтите се сбъдват!

                                 

Н.Г.Т.

В онзи ден Елена успя да се измъкне от дяволското място и все още жива да се прибере у дома си. През изминали те дни реши да се доближи до Стефан и да разбере повечко за всичко това, любопитството бе замъглило съзнанието, а пък в стомаха на Стефан една пеперуда започна да пърха. Преравха адоста време заедно до момента, когато усокосият не трябваше да отиде в Л.А, а след завръщането му нищо не бе същото. 

                                                                                ~СЕГА~

-Знаеш ли този път мисията ми е по вкуса.-усмихна се мазно и се подпря на масата, скръствайки ръце.-Да си чувал за едно момиче.-изправи се рязко и започна да жестиколира- Красива, с тъмна кестенява коса, лешникови очи, невинна и наивна, ей толкова висока?- посочи рамото си и се усмихна при мисълта, че брат му веднага ще разпознае образа. Лицето на Стефан замръзна. Не можеше да повярва какво се случва!

-Елена....-проговори тихо, но достатъчно, че останалите около него да чуят.

-Точно така, Стеф твоята скъпа Елена!- по усмивката му се четеше дяволски блясък и копнеж. Елена бе нищо неподозираща жертва попаднала случайно в полезрението на Морарти, благодарение на любопитството и. Стефан така и не бе разбрал за малкото приключение на съседката си което ще и струва много!
Деймън Салваторе вече се бе върнал в Ню Йорк и сега играта загрубява!

-Какво си и сторил ти копеле..-в очите на русокосият се четеше луда ярост, приближи се светкавично до брат си и го хвана за яката. Деймън го погледна самодоволно, нклони глава настрани и се усмихна наполовина. 

-Нищо....за сега!- ухили се.-Навестявах я няколко пъти, знаеш криех се в сенките, о и също така кажи на приятелкта си да не се разхожда по кърпа до прозореци може някой да е отдолу и да я наблюдава!- мазната му и самодоволна усмивка на слизаа от лицето. Лицето на Стефан почервеня от яд и избута тъмнокосият настрани обръщайки се към русокосата си приятелка, която все още бе в шок от появата на Деймън. 

-Сега ме чуй красавецо!- приближи се опасно близо до момчето. Кералайн бе готова да играе неговата игра, но по нейните правила. Пръста и мина по устните на синеокият и го погледна с присвити очи- Нещата се промениха!- яростта натделя и рязко ръката и, хвана гарвановата му коса и я дръпна назад извивайки главата му. Атомната блондинка се зарадва вътрешно, на малкият си триумф, но много скоро картите се обърнаха. При тези нейни ходове, Деймън просто се усмихна саркастично и за секунди се извъртя, притискайки Керълайн в смъртоносна хватка.-Малкото кученце на Стефан хапе?- прошепна в ухото и. Кералайн тотално побесня и реши да постъпи както всяко едно момиче би постъпило, надигна крака си и със все сила заби острото си черно токче в крака на Деймън. Това бе доста по-ефикасно отколкото предните и намерение. Русокосата красавица успя да се измъкне от хватката на сенеокият и тъкмо спора започна да се задълбочава, когато Морарти влезе в стаята и развали съпунката, започнала да се образува.