Break the rules

Онази целувка не означаваше ли нещо за теб, боклук!

Сърцето ми тупаше неописуемо бързо. Краката ми се подкосиха, а-ха  и щях да припадна.

-Добре ли си?- попита загрижено Бони. 

-Всичко е наред!- деня на бала бе настъпил. В момента аз, Бони и Енцо слизахме от една бяла лимозина. 

-Дами, готови ли сте за шоу?- Енцо излезе от предната врата и нагласи папионката си. Момчето бе облечено в елегантен черен костюм с черна папионка и черна маска която завършваше костюма му. Бони бе с бяла рокля до коляното на която имаше черни ленти. Косата и бе къдрава и се спускаше свободно до раменете и, а перфектият външен вид бе завършила с черно домино във формата на пеперуда. Колкото до моята рокля, аз бях с дълга, бяла рокля без презрамки с красива, финна черна маска. За тези два дни научих изненадващо много неща и смятах днес да покажа на какво съм способна. Дали щях да видя Деймън отново?  Ако го видя задължително ще го цапардосам за това, че дори не се обади! С Бони вървяхме хванати подръка, а пред нас вървеше Енцо като наш бодигард. Момчето отвори вратата и джентълменски ни направи път да влезем вътре. Залата бе огромна. По големите прозорци се спускаха дебели, червени пердета, а декорацията бе основно в златисто. 

-Добре дошли в ада!- Бони въздъхна сещайки се какво ще се случни днес. Всъщност историята на Бони е доста трогателна и се възхищаван на цялата и борбеност, смелост и здрава психика. Когато е била на 5 родителите и били зверски убити и то пред очите и! След дълго скитане по улиците, един ден заинтригувала Морарти и той е взел под крилото си, като смятал да я убучи за поредната му машина за убиване. Но годините се нижели и внезапно Бони е попаднала на папки в, който ясно е пишело, че виновникът за смъртта на родителите й е Морарти. Тя веднага си опаковала нещата и избягала колкото се може по-далеч, но това не било всичко! Някой ден може да чуете и цялата история, но сега имаме работа за вършене!

-Настройте часовниците дами, в полунощ това място ще гърми!- дяволска усмивка се плъзна по лицето му и се отдалечи от нас. Не трябваше да се набиваме много на очи, заради това се разпръснахме из огромната зала. Имаше хиляди хора облечени елегантно и държащи питие в ръка. Доближих се до един келнер и ловко взех една от пълните чаши с шампнско, които бяха наредени на подоса. Отпих малко и се завъртях наоколо, когато не чух познат дразнещ глс, който закънтя в ушите ми.