Break the rules

Пф мисех, че е ритнал камбаната!

Колата потегли по, необичайно пустите, улици на Ню Йорк. Дали Мат бе мъртав? Дали Деймън е добре? Все още цялата треперя и един бог знае как шофирам в момента! Пристигнах на посоченият адрес и за секунди се шмугнах в голямата пететажна сграда. Намерих стая 13 на първият етаж и почуках нервно. Не можете да си представите колко смесени чувства изпитвах в момента, но може да се каже, че страхът вземаше връх на всичко. Вратата се отвори бавно и от та се показа мъж, може би колкото Деймън или най-много една година по-голям. С кафяви очи, черна коса и с леко набола брада. 

-Кажете?- надигна объркано вежда. 

-Енцо?

-Кой пита?- погледна ме изпитателно

-Казвам се Елена Гилбърт, Деймън Салваторе ме изпраща!- очите на момчето щяха да изкочат от орбитите си.

-Този кучи син!- замрънка хем леко ядосано, хем леко усмихнато и ме задърпа навътре. -Така ми амор кой дявол те накара да се захванеш с този идиот!- засмя се звучно и ме покни да седна на бялото му канапе. Апартамента му бе доста просторен, чист и подреден.-Чай?- попита възпитано. 

-Няма да откажа!- усмихнах се, а той се запъти към кухнята. След няколко минути се върна с две чаши чай. Седна срещу ме и възпитано взе чашата си и отпи бавно. 

-Щом Деймън те праща тук значи е загазил...познах ли?

-Мат го простреля....- изплюх набързо

-Мат Донован? Разглезеният племеник на Морарти? Пф мисех, че е ритнал камбаната!- завъртя очи и отпи от чая си. Добре всички ли знаеха, че Мат е бил племеник на Морарти освен мен? Това се казва конспирация!

-Деймън е добре, но ти трябва да ме научиш как да се защитавам! Как да стрелям с пистолет! Знаеш да ме превърнеш в една от вас!

-Защо си мислиш че съм един от "тях"?

-Щом Деймън ме изпрати при мен значи ти има доверие, щом ти има доверие това означава, че се познавате от дълго време което води до извода, че ти си бил част от "Невидимите" нали?- Енцо остави чашата и се усмихна.

-По-досетлива си от колкото изглеждаш! Явно от теб ще стане нещо все пак!

-Ще го приема като комплимент! 

-Учуден съм, че Салваторе ми поверява ключа за съкровището на Леонардо!- изправи се и тръгна на някъде