Break the rules

Ако още един път чуя глупава шега за катерици ще те кастрирам!

Завъртях се ту наляво, ту надясно, когато изведнъж рязко се изправих и се вгледах към вратата където Енцо се бе опрял и се смееше. 

-Добро утро, слънчице!- чу се момичешки глас и завесите се дръпнаха със скоростта на светлината, карайки ме да присвия очи. Почувствах се като вампир изложен на светлина....чакай малко не беше ли деня на бала? Това сън ли е било? Отдъхнах си поне за частта в която бях целуната от Стефан. Бони ме погледна и се засмя предполгам заради обърканото ми изражение.-Хайде Елена! Бала е след няколко дни, а ти все още не можеш да стреляш като хората!- избута ме от леглото, като аз лениво тупнах на земята. Все още се опитвах да се осъзная.-Енцо да не си давал от онези глупави хапчета от Локулд?- чернокожата скръсти ръце и погледна момчето накръв. 

-Кълна се, че не съм виждал това копеле от седмици!- имах чувството, че този Локулд е чст от екипът и може би бях права. Бони завъртя театрално очи и ме вдигна. 

-Хайде, рошло!- хвана ме за ръцете, влечейки краката ми по земята, но единственото което постигна е това, че след втората крачка и двете се строполихме като човал с картофи. Енцо се изсмя зверски, подавайки ръка на Бони, а тя от своя страна му изпрати поредният пронизващ поглед.-Не искаш Деймън да те види в това състояние нали?- засмя се, а аз вдигнах енергично глава и наострих уши. И сега преди да си помислите нещо...НЕ аз не го харесвам....просто искам да го убие за това, че не се обади! Знам, че това може да  е фатнално, но едно съобщение инкогнито гласящо "Всичко е ОК!" щеше да ме удовлетвори. 

-Знаех си, че така ще привлеча вниманието ти!- засмя се

-Не го харесвам!- изтрелях бързо

-Никой не е споменавал нещо такова, скъпа!- засмя се още един път и скочи на крака, подавайки ми ръка. Чувствах се като ленивец....

----------------------------------

-Добре, принцесо сега просто натисни шибаният спусък и ако не оцелиш шибаното шише ще откача!

-Млъкни, Салваторе трябва да се съсредоточа!- какво си мислехте, че срещата ни ще бъде романтична с целувка  и бля бля? Е да..ама НЕ! Все пак аз съм Елена Гълбърт, а той Деймън Салваторе и след като се домъкна до апартамента на Енцо аз му се хвърлих на врата прегърнах го, а след като се отдалихме му зашлевих един и следователно задвижих мазната Деймън усмивка. Сега Деймън ме домъкна в едно отдалечено градче от Ню Йорк в някаква гора, където от 3 часа се опитвам да оцеля едно шише. Какво да направя, че съм с две леви ръце? И ако този идиот продължава да мрънка той ще бъде на мястото на шишето.