Втора сцена

44 2 0
                                    


В килията на Брат Лоренцо.

Влиза Брат Джовани.


БРАТ ДЖОВАНИ

Хей, брате францисканецо, къде си?


Влиза Брат Лоренцо.


БРАТ ЛОРЕНЦО

Познах те по гласа ти, брат Джовани!

Добре дошъл от Мантуа! Разправяй!

Ромео какво каза? Или носиш

писмо от него? Давай го тогаз!


БРАТ ДЖОВАНИ

Отидох да потърся един брат

от ордена ни, за да тръгнем, мислех,

със него. Ала той понеже ходи

по болните в града, така се случи,

че дето го намерих, нея къща,

видя се подозрителна за чума

на стражите по здравето и нас

ни запечатаха и аз не тръгнах

за Мантуа.


БРАТ ЛОРЕНЦО

И по кого изпрати

писмото ми?


БРАТ ДЖОВАНИ

По никого! На, ей го!

Аз молих, но не се намери никой

да ти го върне, всичките, защото

ги беше страх от болест.


БРАТ ЛОРЕНЦО

Зла съдба!

Кълна се в босоногия ни орден,

писмото беше извънредно важно!

От този пропуск могат да последват

нещастия! Върви и донеси ми

един железен лом!


БРАТ ДЖОВАНИ

Веднага, братко!


Излиза.


БРАТ ЛОРЕНЦО

Във гробницата й ще ида сам.

Остават й три часа сън най-много.

Ще ме кори навярно, че не съм

извикал милия й. Ала нищо!

Отново ще му пиша, а пък нея

ще скрия тук при мен за някой ден.

Горката — живо тяло в гроб студен!


Излиза. 

Ромео и ЖулиетаWhere stories live. Discover now