Дори нощта е осветявана от луна и звезди,
дори денят е затъмняван от дъжд и мъгли.
Дори в пустинята има вода,
дори на полюсите - цветя.
Не знам защо се учудваш, че светът се променя,
знае се, че старото с ново се заменя.
Вехтото вече за хората е антично,
в наш'то поколение това е логично.
Големите сгради се строят,
а милиони пари се перят.
Всеки иска да се набута във властта,
никой не осъзнава, че там е сгънта.
Хората гледат по дрехите само,
никой няма да удари едно рамо.
Ние сме лишени от своите емоции,
а българите търсят само промоции.
Много не забелязват разрастващата се бедност,
всички смятат, че не е нередност.
Остава само на Бог да се молим,
за това взаимно да не се изколим.
YOU ARE READING
Golden Words
PoetryДушата ми крещи. Думите излизат. Мислите се лутат. Cover: VDyakowa